За двете години прекарани на квартира осъзнах, че няма нищо по-хубаво от това да живееш сам! Или поне да си имаш стая само за теб и никой друг! Но няма как, да си сам излиза двойно по-скъпо и искаш не искаш трябва да търпиш някой. Предпо...

Провокирана от едно лично съобщение, реших да обясня малко повече неща за себе си..
Първо да отговоря на писмото, а и на всички останали, които се питат това:
“Хубаво пишеш, може би не е автобиографично, но човек остава с такова ...

О, днес е 08. 08. чак сега забелязах и се сетих, че това е важна дата за мен.. Дата, която помня и ще помня винаги. Специална дата. Датата, на която изгубих своята девственост.. С възможно най-неподходящия човек, по възможно най-неподход...

В мигове като този просто не ми се живее.. Не и този живот, не и по този начин.. Един глас вътрешно в мен ми казва, че трябва да се боря и да бъда силна, но как след като се изморих и вече нямам сили?
Влизам в банята.. Само там мога да б...

Снощи осъзнах, че всъщност аз съм виновна за всичко.. А обвинявах все него, търсех с какво да се заяждам и да го изкарам извън нерви.. Така и не направих усилие да го приема такъв какъвто е. Исках много, исках невъзможното.. А в замяна н...

Дали всеки от нас има свой близнак по душа? Дали наистина съществуват сродните души? Наистина ли можем да намерим липсващото пърченце пъзел? Съществува ли изобщо истинската любов? Останала съм с впечатлението, че хората са заедно по нави...

Отмъщение? Не! Просто веднъж и аз ще бъда егоистка и ще си гледам интересите, без да ми пука дали ще нараня някой! Досега винаги първо за другия съм мислела и съм се съобразявала. А в замяна какво съм получавала- нищо! Оставях се да бъда...

Явно някой неща трябва да се превърнат в минало, за да ги оцениш и да ти липсват.. Останаха ми само скъпите спомени, които никак не са малко.. Често се връщам в онези мигове, в които бях щастлива и истински обичана.. Понякога се сещам за...

Любовта ми вече се превърна в драма или по-точно в сапунен сериал. Ту се караме, ту се сдобряваме.. Всеки път си даваме нов шанс и продължаваме, опитвайки се да оправим нещата.. Няколко дни нещата са добре и после хайде пак.. Все за нещо...

Преди сватбата:
ТОЙ: Ура! Най-после! Едва дочаках!
ТЯ: Да си ходя ли?