Блогрол
Постинг
05.08.2009 15:52 -
Спомени..
Явно някой неща трябва да се превърнат в минало, за да ги оцениш и да ти липсват.. Останаха ми само скъпите спомени, които никак не са малко.. Често се връщам в онези мигове, в които бях щастлива и истински обичана.. Понякога се сещам за тях с усмивка, а друг път с тъга.. За съжаление няма как да се върнат, а и все пак аз избрах те да свършат..
Бившите ми връзки..
В периода май 2007- февруари 2008 г. определено любовта не ми липсваше, милите жестове също.. Изпитах два пъти любовта, една след друга.. С единия бях 6-7 месеца, а с другия 1-2 месеца.
С първият не очаквах, че ще се получи нещо между нас. Възприемах го само като приятел. Познавахме се от интернет, пишехме си от година. Знаех за него, че има връзка от 6 години, че е сгоден и му предстои брак. Така че дори не съм си и помисляла за нещо.. Обаче се видяхме реално и го харесах още от първия поглед. Още помня каква мисъл ми мина веднага след като го видях: "Ехх, защо не може да е мой, толкова е хубав". Ходихме на кафе, после на пица, а след това се разделихме с уговорката, че ще се видим пак. Беше най-щастливият ми ден в живота, направо греех от любов макар и да знаех, че той не може да бъде мой.. За мое щастие връзката му не вървеше и постепенно се разпадна..
Втората ни среща също беше много емоционална и красива. Бяхме отишли на разходка, на едно отдалечено и страхотно място, любимо ми и до днес. Както си вървяхме той ме попита дали ще си дам ръката.. за да вървим хванати.. като приятели! Погледнах го странно и плахо го хванах за ръката.. Беше толкова яко.. Вървяхме хванати за ръце като влюбени и си приказвахме.. Бях му направила снимка с телефона си, която още пазя, с дата 08.06. 2007. Често я поглеждам и се сещам за тогава..
На третата ни среща събрахме смелост да се целунем. Тези страстни целувки никога няма да ги забравя, беше невероятно усещане.
Съдбата доста изпитания ни постави и доста плаках, защото точно тогава бяха кандидатстудентските изпити и бях приета в друг град, а исках в неговия.. Стана чудо и ме приеха и в неговия, записах се веднага. Бях толкова щастлива.. Дори си намерих квартира близко до него.. Нещата бяха идеални.. Любовта ни беше идеална.. Разбирахме се само с поглед, никога за нищо не сме се карали. Не спираше да ми прави изненади.. С наредени и запалени свещи пишеше, че ме обича.. А веднъж докато бях в една сграда, а той ме чакаше отвън, беше написал с костилки, че ме обича :) Много мил жест, въпреки че тогава не го оцених и дори му се изсмях, че се е побъркал. Подаряваше ми плюшени сърца, рози.. Чувахме се всеки ден по телефона дори и да сме били заедно и винаги имаше какво да си кажем.. Мечтаехме да се оженим, да имаме деца.. Всичко беше като приказка, но изведнъж нещо стана.. Може би тръпката изчезна, страстта също.. Омръзна ми, не бях готова още за семейство, живееше ми се.. Хем го обичах и не исках да го загубя, хем със сълзи на очите му говорех за раздяла.. Изведнъж той си намери друга.. Изневери ми, а мен ме заболя.. Това беше и окончателният край. Обаче така се подредиха нещата, че само след 2 дена тръгнах с друг. С него също имам красиви спомени.. Не мога да кажа, че съм го обичала силно, все пак не бях забравила за другия, но определено имах чувства.. А той ме заобича още в първия миг, в който ме видя.. Държеше се страхотно с мен. Изключително добро и мило момче. Няма да забравя на 14 февруари как ме изненада.. Аз му бях казала, че няма да празнуваме и се бях прибрала в родния си град. Сутринта ми се обади да ми честити празника и ми каза, че след около 2 часа ще се видим.. Тръгнал е с колата към мен.. Малко му се бях ядосала, но пък беше мило от негова страна.. Подари ми едно красиво сърце и роза, а аз за съжаление не му бях подготвила никакъв подарък, а той ми каза: "Ти си моят подарък" :)
Хубаво ми беше с него, но някак нямах силни чувства към него и не можех да му дам това, което той заслужава.. И се разделихме.. Още ми е криво за него, защото наистина е страхотен човек и дори все още ме обича, но не мога да накарам сърцето си насила да обича някого..
След като се разделихме се полутах малко.. Имах леки флиртове с един-двама кретена, след което реших да си дам почивка. Половин година бях напълно сама, а след това се появи сегашния ми приятел.. С него 8 месеца издържахме, но нещата отиват към своя край.. Сега се чудя, когато се превърне в минало и в спомен какво ще ми липсва с него.. Връзката ни беше скучна.. Дори първата ни целувка не беше кой знае каква.. Може би втората ни беше по-запомняща.. Когато се целувахме на дъжда и студа повече от час.. Мили жестове не ми е правил, нито подаръци, нямам дори и кой знае какви смси, които да запазя и да се сещам за него.. В началото беше хубаво, но постепенно като започнахме да се караме нещата не бяха розови.. Чак се чудя защо още сме заедно- няма тръпка, не е и имало.. Обичаме се, но и аз не знам защо.. Може би единствено сексът с него беше хубав.. Като характер от части също ми харесва.. Ако изключим скандалите и безразличното му отношение понякога, връзката ни може също да се каже, че беше хубава, но и нищо кой знае какво..
Бившите ми връзки..
В периода май 2007- февруари 2008 г. определено любовта не ми липсваше, милите жестове също.. Изпитах два пъти любовта, една след друга.. С единия бях 6-7 месеца, а с другия 1-2 месеца.
С първият не очаквах, че ще се получи нещо между нас. Възприемах го само като приятел. Познавахме се от интернет, пишехме си от година. Знаех за него, че има връзка от 6 години, че е сгоден и му предстои брак. Така че дори не съм си и помисляла за нещо.. Обаче се видяхме реално и го харесах още от първия поглед. Още помня каква мисъл ми мина веднага след като го видях: "Ехх, защо не може да е мой, толкова е хубав". Ходихме на кафе, после на пица, а след това се разделихме с уговорката, че ще се видим пак. Беше най-щастливият ми ден в живота, направо греех от любов макар и да знаех, че той не може да бъде мой.. За мое щастие връзката му не вървеше и постепенно се разпадна..
Втората ни среща също беше много емоционална и красива. Бяхме отишли на разходка, на едно отдалечено и страхотно място, любимо ми и до днес. Както си вървяхме той ме попита дали ще си дам ръката.. за да вървим хванати.. като приятели! Погледнах го странно и плахо го хванах за ръката.. Беше толкова яко.. Вървяхме хванати за ръце като влюбени и си приказвахме.. Бях му направила снимка с телефона си, която още пазя, с дата 08.06. 2007. Често я поглеждам и се сещам за тогава..
На третата ни среща събрахме смелост да се целунем. Тези страстни целувки никога няма да ги забравя, беше невероятно усещане.
Съдбата доста изпитания ни постави и доста плаках, защото точно тогава бяха кандидатстудентските изпити и бях приета в друг град, а исках в неговия.. Стана чудо и ме приеха и в неговия, записах се веднага. Бях толкова щастлива.. Дори си намерих квартира близко до него.. Нещата бяха идеални.. Любовта ни беше идеална.. Разбирахме се само с поглед, никога за нищо не сме се карали. Не спираше да ми прави изненади.. С наредени и запалени свещи пишеше, че ме обича.. А веднъж докато бях в една сграда, а той ме чакаше отвън, беше написал с костилки, че ме обича :) Много мил жест, въпреки че тогава не го оцених и дори му се изсмях, че се е побъркал. Подаряваше ми плюшени сърца, рози.. Чувахме се всеки ден по телефона дори и да сме били заедно и винаги имаше какво да си кажем.. Мечтаехме да се оженим, да имаме деца.. Всичко беше като приказка, но изведнъж нещо стана.. Може би тръпката изчезна, страстта също.. Омръзна ми, не бях готова още за семейство, живееше ми се.. Хем го обичах и не исках да го загубя, хем със сълзи на очите му говорех за раздяла.. Изведнъж той си намери друга.. Изневери ми, а мен ме заболя.. Това беше и окончателният край. Обаче така се подредиха нещата, че само след 2 дена тръгнах с друг. С него също имам красиви спомени.. Не мога да кажа, че съм го обичала силно, все пак не бях забравила за другия, но определено имах чувства.. А той ме заобича още в първия миг, в който ме видя.. Държеше се страхотно с мен. Изключително добро и мило момче. Няма да забравя на 14 февруари как ме изненада.. Аз му бях казала, че няма да празнуваме и се бях прибрала в родния си град. Сутринта ми се обади да ми честити празника и ми каза, че след около 2 часа ще се видим.. Тръгнал е с колата към мен.. Малко му се бях ядосала, но пък беше мило от негова страна.. Подари ми едно красиво сърце и роза, а аз за съжаление не му бях подготвила никакъв подарък, а той ми каза: "Ти си моят подарък" :)
Хубаво ми беше с него, но някак нямах силни чувства към него и не можех да му дам това, което той заслужава.. И се разделихме.. Още ми е криво за него, защото наистина е страхотен човек и дори все още ме обича, но не мога да накарам сърцето си насила да обича някого..
След като се разделихме се полутах малко.. Имах леки флиртове с един-двама кретена, след което реших да си дам почивка. Половин година бях напълно сама, а след това се появи сегашния ми приятел.. С него 8 месеца издържахме, но нещата отиват към своя край.. Сега се чудя, когато се превърне в минало и в спомен какво ще ми липсва с него.. Връзката ни беше скучна.. Дори първата ни целувка не беше кой знае каква.. Може би втората ни беше по-запомняща.. Когато се целувахме на дъжда и студа повече от час.. Мили жестове не ми е правил, нито подаръци, нямам дори и кой знае какви смси, които да запазя и да се сещам за него.. В началото беше хубаво, но постепенно като започнахме да се караме нещата не бяха розови.. Чак се чудя защо още сме заедно- няма тръпка, не е и имало.. Обичаме се, но и аз не знам защо.. Може би единствено сексът с него беше хубав.. Като характер от части също ми харесва.. Ако изключим скандалите и безразличното му отношение понякога, връзката ни може също да се каже, че беше хубава, но и нищо кой знае какво..
bogoizbrania написа:
Обикновенно това е мнението на мъжете, не се сещам някое момиче над 14 г. да казва, че дадено момче е скучно.
Това мнене обаче ме паши, аз до 25 г. възръст смятах всичките ми познати за скучни, правил съм дори сравнение с приятелките на баба ми и имах чувството че 70 г. жени са по интересни от 20 годишните. Дори и тези които ме привличаха и изкушаваха пак ми изглеждаха скучни. Направо изтръпвам като си помисля че . . . като и да е.
Това мнене обаче ме паши, аз до 25 г. възръст смятах всичките ми познати за скучни, правил съм дори сравнение с приятелките на баба ми и имах чувството че 70 г. жени са по интересни от 20 годишните. Дори и тези които ме привличаха и изкушаваха пак ми изглеждаха скучни. Направо изтръпвам като си помисля че . . . като и да е.
Ами да ти кажа често и на мен бабите на 70 г. са ми по-интересни. Не знам защо е така.. И не само с гаджетата ами както ти казваш и с познатите.. Всичките са ми някак скучни, повърхностни, различни.. Все едно говорим различен език.. дори в повечето случаи мълча и всичките смятат мен за многоо скучна, а си нямат на представа в моите очи те колко са скучни и отегчителни!
А би ли си довършил мисълта, макар и на лично съобщение? "направо изтръпвам като си помисля, че....."???????????????
toa pak izmekqr koi 6te da e :D
цитирай
