За двете години прекарани на квартира осъзнах, че няма нищо по-хубаво от това да живееш сам! Или поне да си имаш стая само за теб и никой друг! Но няма как, да си сам излиза двойно по-скъпо и искаш не искаш трябва да търпиш някой. Предполагам на по-голямата част от хората им се е налагало някога да делят една стая с някой и знаят за какво става на въпрос. Тук също изграе късметът. Много е важно на какъв човек ще случиш, че всякакви ги има.. Може да ти е най-добрият приятел, но след като заживеете заедно да станете врагове и да не може да се понасяте! През тези 2 години имах две съквартирантки и един период, в който бях сама.
Първоначално бях с една съученичка, с която в училище никога не сме се имали, дори я мразех, но предпочетох с нея, отколкото с някоя напълно непозната.. Разбирахме се, имахме общи теми на разговор и като цяло всичко беше ОК. Дразнеше ме това, че е много завистлив човек и го показваше. Примерно купила съм си нова блуза и тя веднага: "М, бе много е хубава ама откъде взе пари" и ме гледа злобно и завистливо..
Беше маниачка на тема чистота.. Все оправяше, забърсваше, тупаше, переше, миеше.. Постоянно. Не се спираше и за миг. Веднъж се прибира, а аз съм с приятеля си и тя веднага започва: "Олелееее, какъв е тоя прах по телевизора, егати мизерията, пфф, защо не си го изтрила" и започва да го бърши. За щастие много не се засичахме в квартирата. Тя си имаше сериозен приятел и ходеше да спи при него, аз също при моя. А след това се премести да живее за постоянно при него. Временно бях сама. Какво щастие.. Можех да си правя каквото си искам. Дори да си водя гости, без да се притеснявам, че съквартирантката ще се върне. Да, но имам и хазяйка на горния етаж. Точна бабичка, но все пак Хазяйка.. Като чуеше, че има чужд човек на сутринта идваше и ми намекваше, че не трябва да водя чужди хора, че можело да откраднат нещо.. Хм, ограбиха само душата ми, нищо друго! От друга страна ми беше кофти сама. Прибирам се-тишина. Няма с кого и две думи да си кажа. Приказвах по 1 час по телефона, гледах малко телевизия и заспивах. Не след дълго се появи сегашната ми съквартирантка. С нея изобщо не се познавахме. Като цяло се разбираме, но не за друго, а защото аз я търпя и гледам да си мълча. Като развалено радио е. Устата и не млъква. Постоянно ми приказва и то едни и същи неща! Как не каза нещо ново не знам! Много малоумно същество. Аз и казвам: "Това си ми го казвала, знам го", но не, на другия ден задължително ще ми го повтори. Почти всяка вечер се правя, че уча или пиша нещо, че да се усети да млъкне, но не! През нощта пък сънувала кошмари и не можела да спи на тихо, та става и пуска касетофона, а аз ако не ми е тихо не мога да заспя. Така се ядосвам на това, че ми идва някоя нощ да хвана нещо и да я ударя. Изчаквам малко време да заспи, ставам и спирам касетофона. Тя пък е пълна противоположност на предишната ми съквартирантка, т.е. мизерница. Иначе на думи е много добра: "Днес чистих!" И така го казва, все едно кой знае какво е направила, а то като погледна не виждам да е чистила, но нищо. Казвам и "Браво" и да има мир. Така и не разбрах за какво се хвали с това чистене. Аз като съм чистила никога не съм и го натяквала: "аз чистих". Да не говорим, че нейната специалност е най-трудната на света. Постоянно за това слушам, а не е прочела и една буква. За нейната специалност се изисква талант, а не знания. А тя таланта си го има, а акъл никакъв. Дразни ме това, че като има проблем не го казва, дори и тя да е виновна. Примерно крушката в банята е изгоряла, когато тя е светнала, но няма да каже. Аз отивам сменям крушката и нищо не казвам!
Сутрин става в 7 часа и се гласи точно час. А аз ставам в 9. Един час ми шумоли, изтърва шишета, отваря и затваря врати.. Но пак се правя на заспала и чакам да тръгне, та да дремна още час. Олее, а като влезе с обувките в стаята полудявам. Но тя нали си мисли, че спя и си влиза редовно.. Обаче една сутрин нервите ми не издържаха и се обръщам и и хвърлям един злобен поглед и оная се прави на ударена все едно е забравила и се събува в стаята.. Шматка! Голяма е актриса. Прави се все на мила, а е опасна. По комплиментите най я бива. Поне 10 пъти ми е казвала, че се радва, че е с мен на квартира. Ами ще се радва, то друг трудно ще я изтърпи.
Винаги съм се чудела на самотата и. За една година не излезе и с едно момче! Разправя ми само за някакъв от университета, но е по-зле и от някаква ученическа любов.. Как само се гледали, следели и т.н. Ако някой и се обади по телефона тя го прави на нищо и затваря. Та както казах с никой не излиза и за мое нещастие не мога да остана сама и една нощ, та дори и един час! Отвратително е! Вечното присъствие! Аз поне си ходя редовно на родния град и я оставям сама, също така оставам да спя и при приятеля си, а тя никъде! Дори не си ходи, защото родителите и са в чужбина. Нямам думи! Не ми се мисли, че скоро ще ми се наложи пак да я търпя! Иначе не е лош човек! Въпреки всичко мога да кажа, че извадих късмет с нея. Не е конфликтна личност, не се заяжда, търпелива е, общителна, не и се свиди, не е надута.. Като цяло става! Можеше да ми се падне доста по-голямо зло!