Доброто е това, което поражда удоволствие, а злото- това, което поражда болка.
Свободата е вид преследване на щастие.
Всичко, в което сме сигурни, са идеите и чувствата.
Да бъдеш, значи да си осъзнат.
Моралните ни убеждения са основани на чувствата, а не на разума.
Човекът по природа е добър; обществото е причина за поквара и порок.
Пълното знание се основава на вярата.
Човешкият ум е жертва на някои типични интелектуални правила.
Самоизучаването е първа задача на човека и първа негова отговорност.
Въпреки че цялото знание започва от опита, то не възниква от опита.
Единственото добро без квалификация е добрата воля.
В човешките дела е възможен постоянен напредък и подобрение.
Човешките същества са мотивирани единствено от желанието да постигнат удоволствие и да избегнат болката.
Щастието е идентично с удоволствието, нещастието- с болката.
Удоволствията се различават едно от друго само по количеството, никога по качеството.
Разумът води към истина; истината води към справедливост.
В човешкия живот съществува несигурност и тя може да се преодолее само с човешката решителност.
Истинският проблем на човешкия живот е смъртта.
Цялото развитие на човека зависи от това да обичаш и да бъдеш обичан.
Това, което дава възможност на един човек да води другите, може да се научи.
Никой не е абсолютно независим, защото човешкото оцеляване зависи от взаимопомощта в обществото- оттук и важността на ценностите, общуването и законите.
Никой не може със сигурност да потвърди или отхвърли съществуването на Боговете.
"Доброто" е "това, от което всички неща печелят"
Истинското удоволствие се крие в невъзмутимостта.
Лошите постъпки на другите не ни вредят; вредни са по-скоро нашите собствени мнения за тези постъпки.
Вярата и разбирателството вървят ръка за ръка: "Разбери това, в което може би вярваш; Вярвай в това, което може би разбираш."
Източник:
Книгата "Великите мислители на Запада."