Приятелю, прости ми,отивам си сега,
Не намерих сили аз да спра.
Ти казваше аз помня,тогава не повярвах,
Че изходът съвсем не е това.
Защо не светят пак звездите
Защо и слънцето угасна...
Аз изгубих всичко докрай, остана моята душа,
Аз не искам нищо сега, само нея да спася.
Аз изгубих всичко докрай, плаче моята душа,
Аз не искам нищо сега, помогни да я спася.
Виж сега умирам, за друго нямам сили,
Отровата реши съдбата ми.
Ти казваше аз помня,тогава не повярвах,
Че изходът съвсем не е това.
На раздяла ви целувам
и моля аз, простете мойта грешка...
Аз изгубих всичко докрай, остана моята душа,
Аз не искам нищо сега, само нея да спася.
Аз изгубих всичко докрай, плаче моята душа,
Аз не искам нищо сега, само нея да спася.
Чуйте ме,аз моля, чуйте ме за миг поне,
Не погубвайте живота, даже пътят ми да спре.
************
Една велика песен на БТР. Беше любимата ми песен, когато бях в 5 клас, минаха много години, но може би това е единствената песен, която никога няма да ми омръзне, защото наистина е много смислена. Точно тази песен ме накара никога да не посегна и да не си помисля за дрогата, защото разбрах смисъла и посланието, което носи...
Ако повече хора се бяха вслушали в нея и разбрали болката, то може би нямаше толкова много хора да посягат към дрогата!
А аз се гордея, че никога не се изкуших да пробвам....
Репликата му беше същата - как може да има хора, които посягат, след като са чули песента.
Благодарна съм, че не е бил пред изпитание, което да го накара да започне! Опитвал е... знам.
24.05.2011 04:40
24.05.2011 07:56
24.05.2011 15:02
24.05.2011 15:02
25.05.2011 18:05
28.05.2011 12:25
28.05.2011 14:15
31.05.2011 18:07
31.05.2011 18:29