А трябваше да е най-хубавата, най-щастливата, най-радостната..
Започна толкова обещаващо и красиво… като приказка… а завърши като филм на ужасите… Но все пак остави лъч надежда.. Надежда, че животът е кръговрат и винаги след хубавото идва лошо, а след лошото побеждава пак доброто… И знам, няма да е все така…
Годината ми взе много, но и ме научи на много… Може би се нуждаех от този силен шамар… Трябваше да се събудя от розовия си свят, в който всичко вървеше гладко и по план… Трябваше да изпитам силната болка на свой гръб, за да разбера сама колко мъка и болка има в този живот…
Равносметката ли? Чак не ми се прави…
Раните, които получих не знам ще заздравеят ли някога или вечно ще кървят?
Нима има по-голяма болка от това да загубиш детето си? Да родиш мъртво малко бебе, което дори не може да гушнеш за миг.. А да загубиш две за една година… мислейки си, че ако бързо след загубата забременееш пак, то болката ще намалее.. И наистина… Сълзите временно спряха, появи се надежда, но уви.. Радостта беше кратка… Толкова сълзи пролях през тази година, толкова безсънни нощи… Толкова ми беше трудно да се изправя и да продължа напред… Не смеех да погледна хората в очите… Гледаха ме странно, съжалително…
Беше година на болници, доктори, изследвания, лекарства… Всеки път изскачаше по нещо… Болести и диагнози, които дори не съм подозирала, че имам.. За щастие не чак толкова сериозни.. Всеки път сама си давах сила казвайки си: „Стига плака! Можеше да бъде и нещо по-лошо! Ще се справиш и с това! „
И се справях.. най-трудно ми беше да се науча сама да си бия инжекции в корема!
И разбира се, хвана ме и Ковид. Не ми стигаше всичко останало ами и това.. За щастие го изкарах сравнително леко. Повече беше паниката и страхът. Е, още си имам разни оплаквания, но това си е нормално.
И въпреки лошото, което дълго ще горчи все пак имаше и положителни неща през тази година..
Записах да уча. Образованията ми станаха много, но това е нещо, което винаги съм искала.. А и по този начин съсредоточавам мислите си в друга посока..
Също така:
Прочетох много книги..
Успях да отида на море.
И вече една година живея в друг дом.
Научих се да готвя!
Научих се да ценя малките неща!
Научих се да се усмихвам, когато всъщност много ме боли…
Научих се да се боря и да не се отказвам! Осъзнах колко съм силна..
Изпращам годината с много болка и тъга… И с мисли какво можеше да бъде сега… Но някои неща не зависят от нас… Остава ми да се надявам.. Да се надявам, че следващата 2021 г. ще ми донесе повече здраве, нови сили, борбеност, вяра, надежда.. И чудото все пак ще се случи…
Успешна 2021-ва година!
Прегръдки от мен и нека тази година ти даде всичко това, което ти е отнела предишната!