Колко е странен и интересен животът понякога.. Точно, когато си мислех, че всичко е приключило, че това е краят и връщане назад няма, а бъдещето е невъзможно, стана Чудо! Влюбих се! Отново в него! И всичко започна отначало, но нещата са много по-красиви и истински! Като сън. Като магия! Като сбъдната мечта! Може би цял живот съм търсила точно него! Но бях толкова много пъти лъгана и наранявана, че вече нямах вяра в щастието и любовта. Мислех, че всичко е заблуда! Че всички мъже са идиоти, че ги вълнува само сексът и т.н. Но определено съм грешала. Бяха ми нужни доста месеци, за да го осъзная. В началото не бях сигурна в чувствата си, както и в неговите към мен, след това връзката ми стана скучна и исках нещо ново, на следващ етап имах нужда да усетя, че съм желана и от други мъже.. А и трудният период, който имахме доста ме беше натоварил.. Говоря за скандалите и недоразуменията. Но нали тези, които се карат най-много се обичат. Явно е така! Дадохме си последен шанс, но не ми се вярваше, че нещата ще станат по-добре.. Дори вече бях намерила резерви, с които да излизам ако нещата приключат. Но в събота като го видях нещо в мене трепна. Осъзнах, че правя глупости, че съм несправедлива към него. И продължих да правя "глупости" вечерта, но надявам се да са били за последно. Т.е. запознах се лично с едно момче, с което си бяхме писали в интернет. Но не съм имала среща с него, а просто се засякохме на общо място, разпознахме се и нямаше как.. Разменихме си 2-3 думи и толкова! Ако трябва да бъда честна- многоо ми хареса! Голям пич е, но не искам нищо от него! След това пък танцувах блус с друг. Общо взето се получи следното: Гледам и се наслаждавам на красотата на един, танцувам с друг, а всъщност в сърцето ми е съвсем друг. Пълна лудница. Но все пак нищо лошо не съм направила, а и взех решение- това да бъде за последно. Имам човек до себе си и ще се наслаждавам само на него! Не е идеален, но и аз не съм идеална, животът също! Има много положителни страни и ако го загубя ще е голяма грешка! Не случайно пролях толкова сълзи за него.. А това, което ме е дразнело в него е може би това, което ме дразни в самата мен. Т.е. за определени неща сме еднакви и той ми беше като огледало. Огледало, в което не искам да се оглеждам.. А това, което ми е липсвало е всъщност това, което и аз не съм му дала! А за да получиш, първо трябва да дадеш.
Не знам какво точно се случи.. Може би и двамата сме осъзнали грешките си и че имаме нужда един от друг и нещата се оправиха. Хубаво ми беше да съм до него, да го гледам, да му се наслаждавам, да го гушкам, да си приказвам с него, да заспивам и да се будя в прегръдките му, да пием кафе заедно. Той наистина ме прави щастлива! Не искам вече да го наранявам дори с дума, камо ли с действие! Ще направя усилие да се променя! Т.е. да изключа от съзнанието си другите мъже или по-точно заблудата, че ще срещна някой по-добър от него! Е, може и да има по-добър, но какво от това? Не искам да се лутам и да търся щастието си другаде при положение, че и така съм щастлива! Нито пък ще се отчайвам, че едва ли не ако не се получат нещата ще си остана сама.. На този етап искам него и ще се боря за него! Ще му бъда вярна и в бъдеще както му бях досега. Вярно, доста ще ми е трудно, защото след броени дни отива в друга държава и ще го няма доста месеци.. Но какво са няколко месеца, когато хората се обичат? А и все пак ще може редовно да си пишем, да си говорим и да поддържаме някаква виртуална връзка! А и ако издържим, то определено любовта ни е истинска и ще продължи дълго време! Дано!
В момента се чувствам по-щастлива и влюбена  от всякога! Както в първата седмица.. Всичко правя с желание и усмивка, а в мислите ми е само той! Обичам го! Любовта е толкова красиво чувство! Заслужава си да правиш жертви за нея и да те боли!