Винаги съм искала нещата да бъдат идеални.. Да, знам, че идеални хора и идеални неща няма, но въпреки всичко се стремя към идеалното.. Ако видя, че нещо не е идеално просто го захвърлям настрани.. Може би греша, може би съм загубила доста като съм захвърлила настрани не толкова идеалните неща.. Но пък така знам, че и малкото, което ми е останало е ценно.. Ако изобщо нещо ми е останало.. Защото дори и в това, което си оставих имам съмнения, че не е така идеално както на мен ми се иска. О, да, знам, че аз не съм идеална, но защо пък да не искам нещо хубаво за себе си?! А и под идеално не разбирам кой знае какво.. Всъщност искам много малко, за да бъда в идеален свят. Но понякога е много по-трудно да получиш малко отколкото много..
Искам сигурност, коректност, уважение, доверие, искам хората да се държат така както аз се държа с тях. Не искам много приятелки, стигат ми и 1-2, но да са истински, да не ме търсят само, когато имат нужда от мен и от помощта ми, а и когато искат просто да ме чуят как съм и имам ли нужда аз от нещо.. Боли ме, когато става така.. рядко имам нужда от помощта и услугата на някой, но когато ми се наложи се оказва, че всички са "заети", че сега не могат, че са забравили и какво ли още не.. А аз нито един път не забравих за тях, нито един път не бях заета, но уви, доброто бързо се забравя.. И после аз съм била лошата.. За какво са ми такива "приятели"- само да ме ядосват и да ме натоварват и с техните си проблеми, след като са глухи и слепи за моята болка?! По-добре да съм си сама.. Ей такива приятелства ме доведоха до тук- да бъда недоверчива и да тая болката и проблемите си за мен.
Любовта... И любовта съм искала винаги да е идеална.. Да бъда с добър човек, който да ме обича, с който да се чувствам сигурна, който да ми има доверие, да ме уважава и най-вече да не ме лъже! Но уви, с времето разбрах, че и идеална любов няма.. Винаги нещо ще куца.. Живея в илюзии докато разбера, че всъщност са ме лъгали и са се подигравали зад гърба ми. Защо, питам се аз, с какво го заслужих?! Може да съм била всякаква, но не съм лъгала човека до себе си и не съм му изневерявала, не и физически!!!
За сегашната си любов мога да кажа, че е идеална, т.е. изглежда, но не винаги това, което изглежда розово е такова! Но гледам аз да съм коректна спрямо него.. Имам му доверие, въпреки че имам и разни дребни съмнения, защото чак не ми се вярва, че нещата могат да бъдат идеални, но той животът не е идеален, аз не съм идеална, че любовта ли да бъде идеална!?