Не мога да се понасям. Не зная какво искам.. На път съм отново да потъпча щастието си. Това моето не е нормално, прекалявам и вече сама го осъзнавам. Защо всеки път така става? Имам чувството, че това е някаква орисия, магия, проклетия.. “Филмът” се повтаря, сценарият е същият, само актьорите са различни.. Мразя се.. Съдбата ли? Кого да виня? Аз съм си виновна, аз допускам всичката тази глупост.. Не веднъж, не два пъти, а всеки път.. Какво не ми достига, мамка му! Какво още искам? Имам всичко, което съм искала някога, дори много повече.. Щастлива съм и то много щастлива, но пак съм недоволна! Не може да ми се угоди. Най-малкото трябва да бъда благодарна, затова че каквото съм искала съм го получила- веднага, без усилия дори.. Говоря за любовта. Докато си харесам някой и вече е мой, без усилия, без страдания, без борби.. Чак съм се чудила какво изобщо намират мъжете в мен, с какво ги привличам и то толкова бързо като не съм нищо особено.. И тях не мога да ги разбера- какво искат от мен и какво ги задържа при мен, след като нищо не им давам.. Първо ги “омагьосвам”, а след това ги “захвърлям”..  Кофти звучи, но май това е истината… Вече се превърна в “традиция”.. Сякаш съм тръгнала да отмъщавам и на малкото останали добри мъже.. А всъщност не е така.. Никога не съм искала да наранявам някой.. Но всеки път така се получава..

Всяка година различен.. Това вече ме плаши.. Вярно, не е толкова страшно, някой жени всеки ден ги сменят, но това не е критерий.. Аз гледам себе си.. И не ми харесва накъде отивам.. И най-вече, че повтарям старите си грешки..

В началото съм много щастлива, всичко е идеално и взаимно до един момент, в който при мен нещата се пречупват, чувствата ненадейно някъде изчезват, ставам студена и безразлична, намирам си сто причини, че нещата не вървят и изведнъж се появява някой нов.. и сценарият се повтаря.. Всяка година! Е, не, вече ми писна! Но и аз някой ден ще си намеря майстора!

Та сега пак така.. Нещо старият сценарий се опитва отново да нахлуе в живота ми, но този път няма да му позволя! Гледам да не бързам и да не правя грешки.. а и е наивно да заложа сигурното си щастие, за нещо ново и напълно неизвестно, което дори не съм сигурна, че искам..