Прочетен: 2176 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2009 20:46
Всичко свърши. Всъщност отдавна свърши. Кого да заблуждаваме- себе си ли, или другите?! Нещата никога няма да се променят. Не е нужно да се упрекваме, обвиняваме и обиждаме. Грешката не е в никой от двамата. Просто не сме един за друг. Тъжно ми е, но нещата стоят така.. Толкова много опити направихме, но не се получи нищо. Аз не съм щастлива. Сигурно и ти не си.. А и как да сме щастливи като не получаваме това, от което имаме нужда? Връзката ни стана болезнена и мъчителна.. За да спрем да се караме трябваше да спрем да си говорим.. Май само това беше решението. И започнахме все по-малко да си общуваме, от страх да не кажем нещо лошо и да се получи поредния скандал.. Станахме си далечни.. Всъщност никога не сме си били чак толкова близки.. Можехме да изкараме няколко дни, без да се виждаме и без да усетим някаква липса.. 9 месеца.. Не усетих кога мина това време.. За съжаление нямам кой знае какви спомени.. Всичко беше еднообразно и едно и също.. Чудя се защо изобщо започнахме всичко?! Любов?! Или за да не бъдем сами?! По-скоро второто. И сега заради това не искаме да сложим край- за да не бъдем сами. И все отлагаме, а то отдавна нещата свършиха.. От доста време говоря за теб все едно си минало.. От доста време искам всичко да се превърне в минало, в спомен, но нещо ме спира.. 9 месеца! 9 месеца са нужни, за да се роди нов живот.. 9 месеца са нужни, за да опознаеш един човек и да разбереш, че нямате бъдеще.. 9 месеца, в които си обичал и си бил обичан, защото си свикнал с човека.. 9 месеца, след които ти е много трудно да кажеш край и да продължиш сам по пътя си! 9 месеца- най-дългата ми връзка! 9 месеца, в които вярвах, че най-накрая съм намерила любовта и ще бъда щастлива! 9 месеца заблуда! Ахх, как не искам всичко да свършва! Толкова е трудно! И болезнено.. Но вече няма сълзи.. Изплаках ги още преди месец-два, когато си мислех, че всичко свърши.. А всъщност нещата продължиха.. И може би бяха по-красиви и по-истински.. Както преди 9 месеца, когато беше студено, но аз не усещах студ, защото се гушках в теб.. И защото се чувствах желана, обичана и необходима.. Никога няма да забравя думите ти: "Добре, че си ти.." Така и не разбрах, защо всъщност ги каза.. Може би тогава ти бях нужна, а вече не съм....
Предстои ни раздяла.. Ти заминаваш далеко от мен.. Знаех за това още преди 9 месеца, но не предполагах, че времето ще мине така бързо..
Дали тази раздяла не е знак, че трябва да се разделим Завинаги?! Да- завинаги! Защото нещата отдавна свършиха и вече няма смисъл да събираме парченцата и да лепим счупеното.. Мога да те чакам, исках да те чакам, но вече не знам... Не знам дали има смисъл?! Не искам и да опитвам.. Пътищата ни се разминават.. Любовта ни свърши.. Нека да запазим само хубавите спомени! Боли ме само за едно, че дори няма да си останем приятели! 9 месеца заедно, а ще се разминаваме като непознати.. С теб няма да можем да бъдем приятели! Ти сам го каза и знам, че е така.. Може би си прекалено горд или и аз не знам... Но е тъпо! С всички успях да си запазя добрите отношения и да останем добри приятели, а с теб.. С теб- не! Жалко!
Час по-скоро трябва да се видим и да ти го кажа.. Не знам как ще събера сили да ти го кажа.. Иска ми се ти да ми го кажеш.. Аз все още се двоумя.. А всъщност всичко свърши.. За добро е! Трябва да започна от начало.. И ще бъда по-щастлива, знам! Дано и ти да си!
31.08.2009 18:46
Успех ти желая.
01.09.2009 01:22
01.09.2009 16:53