Знам, че те има някъде там. Усещам го! Ще те открия колкото и да се криеш! Няма да ми избягаш! Няма да те оставя да ме подминеш! Няма да спра да те търся в погледа на всеки... Знаеш ли, понякога ми е трудно, изморявам се и си казвам, че мога да живея и без теб, но после чувствам онази гадна празнота и започвам отново да се лутам сама, търсейки те, някъде там... Всичко е въпрос на време и на късмет. Рано или късно ще си мой! Само мой! И ще бъдем много щастливи, обещавам ти! Защото знам, че и ти ме търсиш и знаеш, че ме има!
Да, грешна съм, прости ми! Наистина доста пъти съгреших по пътя си, надявайки се, че правя най-сладкия си грях с теб! Но всъщност трупах опит- доста горчив опит, който ще ми е нужен, за да мога да те оценя, а също и да те накарам да се почувстваш на 7-мото небе от удоволствие!
Не, не ми казвай, знам! Знам, че и ти не си ми бил верен! Да, знам за онази русата, след която тичаше толкова много докато не ти разби сърцето, знам и за другата и за третата и за четвъртата.. И моето сърце е разбито като твоето, затова и те търся.. да слеем в едно цяло сърцата си и да не чувстваме празнота, а любов, истинска и чиста..
Усмихни се! Имай търпение! Усещам, че много скоро ще се срещнем! Просто още не сме готови да поемем този риск.. Да бъдем заедно завинаги! :)
Но аз наистина искам всяка сутрин да се будя в прегръдките ти, да виждам усмивката ти и да ми казваш колко много ме обичаш! Не, няма да ми омръзне! С теб нищо няма да ми омръзне!
Обещах си да те намеря и ще го направя! Чакай ме!
13.04.2008 18:12
Той е малко уморен понякога.
Малко тъжен.
Малко сам.
Има птици на прозорците.
И влакове.
Със които нощем бяга…
Чувал е езика на дърветата.
А по пясъка рисува тишина.
Пръстите му – със вълните сплетени,
А пък във очите му – дъга.
Той умее да приспива вятъра.
И по лунната извивка се пързаля.
Вярва във вълшебства сутринта.
А пък вечер – сам ги прави.
Той живее някъде и никъде.
Има чаша, цялата на точки.
На терасата му столът е камъшен,
а пък времето – с отсрочка.
Той не ми говори прозаично.
И ми вярва, че си го измислям.
Скрива ме в ръцете си, когато плача.
И страшно, страшно истински.
Корабът му плава по здрачаване
над короните на пеещи акации.
Идва да ме вземе. И отплаваме.
Чак до следващото кацане.
Той е този, който кара вишните
да цъфтят на пролет. И им пее.
Той е този…който във сърцето ми
не под наем, истински живее…
Има ли го…има го навярно.
Срещали сме някога следите си.
И когато пак се срещнем, ще остане.
До тогава … пиша му мечтите си…
13.04.2008 23:42
и каза колко ме обичаш
боли ме, като плаче тя,
не спирай все напред да тичаш!
:)
Твоят човек също те търси. Това бе поздрав само за теб. Аз може да не съм. Но го има! :)
:))))))
14.04.2008 16:54
24.05.2011 02:56
24.05.2011 15:41
24.05.2011 17:25
25.05.2011 18:39
25.05.2011 19:47
28.05.2011 12:50
28.05.2011 14:24
31.05.2011 15:29
31.05.2011 18:51