Много малко хора могат да ме предразположат да говоря! Той успя! Не ми се беше случвало от години! Така изведнъж да почувствам някой незпознат като адски близък и да мога да му бърборя с часове и винаги да има какво да кажа.. 
Нещо в него ми допада! Не знам какво точно, но знам, че е страхотен човек! Да, малко е по-странен! Или по-скоро различен! И е толкова добър по душа.. И точно, защото е добър може би никога нищо няма да има между нас освен приятелство! Той не би го направил, не би го наранил... би жертвал собствените си чувства заради него... Знам, че не е безразличен към мен! Усещам го, виждам го в очите му!!! И колкото и да ми развива теории за приятелството, няма да ме убеди! Няма да убеди и себе си! Да, по-ценно нещо няма от приятелството! Но любовта е по-сладка! Всъщност не съм убедена, че аз искам любов от него! Да, приятно ми е в компанията му! Изкарах две страхотни вечери! Мисля си за него, сънувам го, но... първо, чудя се как изобщо ми е допаднал, защото не е много мой тип! Второ- като се познавам що за стока съм, по-добре да не си играя с момчето, защото само ще го нараня! Аз съм си такава- при мен има тръпка само докато спечеля човека, а когато вече стане "мой" ми омръзва! Не знам дали не е по-добре да се дистанцирам.. Много, много лошо се получиха нещата! Добре, че още и двамата пазим приличие и не сме съгрешили! А и струва ми се, че всичко това може да е изпитание...