Тук предпочитам да пиша, когато съм щастлива.. Явно затова скоро не съм писала нищо.. Времето лети все по-бързо и неусетно, а последните 2 год. не оставя кой знае какви спомени... 
Всички около мен са /вече/ семейни, а аз все още сама.. Което напоследък доста започва да ми тежи! Не за друго ами заради първите две цифрички на ЕГН-то ми! Иначе ако бях на 18-19 г. сега нямаше изобщо да ми е до това! Особено какъвто мързел ме е налегнал напоследък.. 
Дано някой ден, надявам се скоро, и аз да се "излъжа".. Вече май трябва да очаквам чудеса.. Защото цяло чудо ще си е ако се намери някой мъж, който да ме трогне!!! След всеки изминал ден ставам все по-безразлична към мъжете.. 
С носталгия си спомням хубавите времена, когато бях влюбена.. всеки ден... в кой ли не! Вълнения, трепети, искри, сълзи, безсънни нощи.. Останаха ми само спомените!!! 
Това ме е яд най-много, че последните две години от живота си ги изгубих.. Изминаха ей така, за миг.. без тръпка, без емоции, без ядове, без капчица любов.. И не оставиха никакви хубави спомени!!! 
Отдадох се на работата и на ученето.. Те са ми всичко! Те са ми оправданието за всичко.. Че от много учене и работа, нямам време за нищо.. Всъщност и това не е малко, постигнах доста в тези отношения, но.. Напоследък и това не ми доставя удоволствие! Първата година работех с голямо желание, а сега има дни, в които ми идва да си скъсам дипломата.. Същото е и с ученето- в началото бях много щастлива, че записах магистратура, а сега се питам защо?! 
Абе много съм неориентирана във всяко едно отношение! Не знам какво искам! Не знам какво всъщност ме прави щастлива.. Прекалено много мисля, прекалено малко действам!!! Трябва да променя нещо! Но желанията ми за промяна са от както се помня, а на практика нищо не правя... 

Защо се сравняваш с другите? Какво значение има кой е женен и кой не? Ти си такава, каквато си. Трябва да се радваш на самотата си, защото тя ти дава много възможности, особено на тази възраст. Пътувай, наслаждавай се на живота, а мъжът ще дойде!