Интересно! Снощи помолих Господ да ми даде някакъв знак, за да знам как да постъпя в конкретната предстояща ситуация, която от няколко дена не ми даваше мира.. През нощта дори не успях да спя, за да се вълнувам.. Да го направя ли? Да не го ли направя? Правилно ли е? Ама какво ще стане?
Сутринта станах и преди да тръгна към "целта" се сетих, че съм забравила да взема нещо важно с мен, което може би ще ми е нужно.. Върнах се да го търся, въпреки че бях тръгнала и закъснявах.. Но странно- не го открих! Нямаше го там където уж го бях оставила, но и нямах време да търся по-задълбочено.. Казах си: "Нищо, може и да не ми потрябва" и в същото време ми проблясна, че точно това е знака, който чаках.. И така и се оказа.. Не ми беше нужно, а и ... както винаги ударих на камък.. Но нищо! Сега съм щастлива и с усмивка, че все пак днес научих много неща, които можеше да разбера чак след години.. Благодарна съм, че не ми беше спестено, а споделено.. Всъщност и да беше премълчано нямаше да има кой знае какво значение.. Живота продължава.. Ще си чакам хубавия знак, който да забележа..