Започнах работа. По специалността си. Чух хиляди „Браво!” и колко много се радват за мен, а в същото време виждах как завиждат.. Някой дори си го казваха директно: „Ти??? Ама как така? Кога завърши средно, кога се изучи, че вече и на работа? .. Тук?” Все едно съм станала кмет или не знам и аз каква.. Какво толкова завиждат не мога да ги разбера?! Да, криза е! Да, има много безработни! Да не говорим, че много малък процент от завършилите си намират работа по специалността.. А аз дори още нямам диплома в ръце, само уверение за завършено висше и успях! Може би извадих късмет! Може би бях прекалено упорита и си бях решила, че ще си намеря работа точно по специалността! Подадох молби на много места! И ми се обадиха и от други места, но започнах там, където ме извикаха първи.. Радвам се, че успях да си намеря работа, но в същото време не се чувствам щастлива.. От самото място, където започнах... хубав старт, хубаво място, но май точно на мен не ми е там мястото! Направо го приемам като някакво наказание и изкупване на стари грешки.. Въпреки че погледнато от друг ъгъл всичко е идеално!

Иначе като всяко начало и моето е трудно! Още свиквам с колектива и колегите.. Хора, сред които се чувствам много, много чужда.. Въпреки че ги познавам от преди и може би точно това ми пречи.. А и всички гледат към мен с недоверие.. Виждам го, усещам го.. Какво ли си казват- „Тоя 23-годишен келеш откъде се взе?” Да не говорим, че съм най-младата. Всичките са на средна възраст 45-50 години. И никой нищо не ти казва, третират те все едно не си нов човек там, а си работил цял живот това и всичко ти е ясно..

А самата работа.. още не мога да преценя. Харесва ми като цяло. Но е твърде рано за преценки.. Първия ден в един момент се питах за това ли учих 4 години и това ли ме очаква цял живот?! Но имаше и много моменти на щастие.. Надявам се да свикна, да я работя с желание и да ставам все по-добра! Това е едва началото...

 

Пожелавам ти много успехи и щастие за напред :)

Няма да се даваш :) И аз на сегашната ми работа отначало бях като в небрано лозе, но с постоянство и вяра, всичко се постига! :)

Смело напред! Винаги има първи път, ще успееш.
А завистниците и злобарите - просто ги отминавай с ироничен поглед.

това е само началото, а в много случаи може да се окаже доста по-продължително.
Само си върши работата и това е.

Поздрави :)))))))))
Валя