Обичам да си играя с огъня.. Знаейки колко е опасен и колко ще ме изгори пак тръгвам срещу него.. Ей така, за да ме боли, за да имам проблеми над главата си, които да не ми дават мира и после дълго да се питам защо бях толкова глупава, защо го направих?

На път съм да направя поредната си грешка в живота.. Дългогодишно обмисляна постъпка.. Която ще се окаже или най-големия ми провал в живота или пък ще се окаже нещо стойностно..

Винаги съм се чудела и дори съжалявала хората в миналото, които са нямали право на личен избор (за любовта), а им е налагано от родителите.. Още от малки са знаели кой ще бъде бъдещият им съпруг/а. Винаги ми е звучало странно, гадно, та дори и извратено.. Да прекараш целия си живот, с някой, който дори не харесваш.. и да му родиш дете.... И уж без любов, но сякаш техните бракове са били по-сполучливи от сегашните... Сега уж имаме право да бъдем, с който си искаме, когото си харесваме без някой да ни се бърка и въпреки това връзките ни се разпадат.. Защо ли? Нали уж по любов се „вземаме”. Много пъти съм си мислила над тази тема, но така и не можах да си отговоря на въпросите...

В първи курс го изпитах до някаква малка степен това.. Да заживея ей така, с някой ( в случая с някоя), която изобщо не познавам.. Съквартирантката ми ме напусна и на нейно място се появи друга, напълно непозната.. Общо взето аз си я „избрах” с един телефонен разговор.. Но нито се познавахме, нито нищо.. И ето живеем си вече заедно 3 г. Не мога да кажа, че много се обичаме и че сме си близки, но с нея се разбирам много повече отколкото с предишната, която уж ми беше приятелка, съученичка..

От две години, че може би вече и повече постоянно ми се повтаря за един, с който според родителите ми е идеалният за мен и с който според тях ще бъда щастлива.. От както той се появи в живота ни, все за него ми говорят! Но никога не съм изпитвала нищо към него.. Не съм го харесвала, не ме привлича дори.. Да, не отричам, че е добър и свестен или поне такъв изглежда, но това не означава нищо. Гледах си живота и не обръщах внимание на нещата, които ми говорят за него.. За този период (2-3 г) доста хубаво си поживях, доста мъже смених, уж надявайки се, че са единствените, че са принца на бял кон и т.н. Но накрая пак си оставах сама.. И в този ред на мисли от 2 месеца съм в големи размисли за този, който толкова много ми го хвалят и за който твърдят, че ме харесва и ще бъда много щастлива с него.. Започнах да се питам аз ли нещо съм сляпа? Толкова ли ми е погрешно впечатлението за мъжете? Защо попадам все на неподходящи? Защо търся любовта навсякъде като може и наистина да е до мен, както казват другите.. Дълго мислих и продължавам да мисля.. Защото направя ли тази стъпка, няма връщане назад.. Не е каквото с някой друг- днес съм с него, но утре го разкарвам, защото нещо не ми изнася..

Започнахме да излизаме от време на време, но нищо.. нищо не ми трепва отвътре.. Не мога да си представя да бъда с него, не мога да го възприема.. Толкова сме различни.. Не може да си кажем дори и две думи.. Тъпчем на някакви общи теми и никой не предприема нищо повече..

Започнахме да си пишем и в скайп всяка вечер.. Там малко стопихме ледовете.. И макар не директно, а с леки намеци осъзнах, че е истина, че той не е безразличен към мен и това не е игра, а сериозно нещо.. Опитах се да му обясня, че ми е адски трудно общуването с него и че това притискане от другите ми идва в повече.. Ако се познавахме от друго място нещата щяха да стоят много по-различно.. Но сега на пръв поглед лесни неща изглеждат толкова сложни... Ще опитаме и после какво? Ако не се получат нещата после как ще се гледаме? А от другите направо ще бъда линчувана.. Заслужава ли си този риск и залог изобщо?! Да опитам, за да угодя на някой друг?! Ако познаят ще бъде перфектно- ще бъда щастлива и ще съм им благодарна! А ако не стане.. Не искам да го наранявам и да му давам напразни надежди, защото ми е прекалено мил и отношението му към мен е супер, но като я няма пустата тръпка, която все нея търся? Нищо, че винаги изчезва след първия месец и после не остава нищо друго.. А сега мога да имам всичко друго, но не и тръпка..

Но колкото и да се колебая вече е малко късно... Няма да се отказвам баш на финала.. Ще пробвам, пък каквото стане.. Понякога човек печели, когато рискува.. и не винаги се изгаря от огъня ако е добър играч!