Блогрол
Постинг
25.10.2009 22:26 -
My life
Харесвам живота си такъв какъвто е и какъвто съм си го направила. Благодарна съм, че имам възможността да съществувам на тази земя и да живея. Нямам всичко, но имам достатъчно, а и не искам повече! Имала съм много хубави, но и много лоши моменти. Но в живота трябва да има равновесие- не може да е все слънчево. А и именно трудните моменти след време са ме правели по-силна.
Ако трябва да опиша с една дума животът си от раждането ми до около 20 г., то ще е СКУЧЕН, а от 20 до 22, РАЗЛИЧЕН и може би ИНТЕРЕСЕН, ЕМОЦИОНАЛЕН.
Нямам кой знае какви спомени от детството си. Разбира се, имам разни смешни случки, които помня, но като цяло беше скука. Не ходех на детска градина, нямах много приятели, в училище бях по-скоро тиха, срамежлива, мълчалива, изолирана.. Аз сама се изолирах от другите, някак не ми беше интересно с тях, чувствах ги чужди, далечни.. Живеех си свой собствен живот.. Бях тъжна и замислена.. Не ми се живееше този живот.. Чувствах се толкова самотна, тъжна, недоразбрана.. Липсваше ми любов, признателност, внимание.. Дори от родителите си и близките не получавах това.. Имах чувството, че имам най-ужасното семейство, в което няма миг тишина, а все крясъци.. Искаше ми се да избягам, да имам нов, по-различен живот.. Всичко беше сиво, еднообразно. Но с времето малко по малко започнах да променям начина си на мислене. Осъзнах, че всъщност имам много, но не го оценявам. Животът ми е много по-добър от другите хора. Никога не ми е липсвало нищо, освен нормалните отношения и любовта. Но все пак имам семейство, което ме възпита добре и ми даде много! А има хора, които дори не познават своите родители.. Да не говорим за други, които всяка вечер заспиват гладни или с физически рани. А мен никой никога не ме е удрял, въпреки че някога съм предпочитала да ме ударят отколкото да ми говорят/ крещят по този начин. И все пак благодарна съм, че имам такъв лудичък баща, защото вече имам представа що за стока са някой мъже и винаги съм много внимателна в избора си на мъж. И дано да не попадна на такъв индивид. Всъщност баща ми ще е идеалният родител ако не е изнервен и не пие алкохол, но.. Въпреки всичко много го уважавам и ценя, защото ми е дал много и всичко, което имам сега и което съм, дължа именно на него!
Та мисълта ми беше за живота.. Животът ми е като стълба, всяка една година е едно стъпало и колкото по-нагоре отивам, толкова по-щастлива ставам. Дано и за в бъдеще бъде така, което много не ми се вярва, но все пак в голяма степен всичко зависи от мен.
Най-щастливите ми години, разбира се, са студентските! :) Едно, че най-накрая намерих спокойствие, т.е. далеко от семейството, напълно свободна и безгрижна.. Друго, че се запознах с много нови хора, които са страхотни. Изградих стабилни приятелства. Срещнах 3 пъти любовта. Да, малко странно звучи, но и първият път ( 6 месеца) и вторият път ( 9 месеца) обичах, бях обичана и бях щастлива и се надявам и сега третият път също да бъде така, но да продължи многоо по-дълго тази любов, та дори ако може да бъде последна, вечна.. Може би именно любовта ме е правела и ме прави щастлива. Хубаво е, когато имаш човек до себе си, с който да споделяш радости и болки, който да те обича, уважава и цени заради това, което си!
Любовта винаги ми е давала някакъв стимул и мотивация за живот, борбеност, напредък, израстване..
Няма нищо по-хубаво от това да обичаш и да бъдеш обичан. Колко обичаш- дали малко или много няма значение, важното е да се раздаваш и да правиш всичко за човека до себе си. Любовта определено ще спаси света!
Ако трябва да опиша с една дума животът си от раждането ми до около 20 г., то ще е СКУЧЕН, а от 20 до 22, РАЗЛИЧЕН и може би ИНТЕРЕСЕН, ЕМОЦИОНАЛЕН.
Нямам кой знае какви спомени от детството си. Разбира се, имам разни смешни случки, които помня, но като цяло беше скука. Не ходех на детска градина, нямах много приятели, в училище бях по-скоро тиха, срамежлива, мълчалива, изолирана.. Аз сама се изолирах от другите, някак не ми беше интересно с тях, чувствах ги чужди, далечни.. Живеех си свой собствен живот.. Бях тъжна и замислена.. Не ми се живееше този живот.. Чувствах се толкова самотна, тъжна, недоразбрана.. Липсваше ми любов, признателност, внимание.. Дори от родителите си и близките не получавах това.. Имах чувството, че имам най-ужасното семейство, в което няма миг тишина, а все крясъци.. Искаше ми се да избягам, да имам нов, по-различен живот.. Всичко беше сиво, еднообразно. Но с времето малко по малко започнах да променям начина си на мислене. Осъзнах, че всъщност имам много, но не го оценявам. Животът ми е много по-добър от другите хора. Никога не ми е липсвало нищо, освен нормалните отношения и любовта. Но все пак имам семейство, което ме възпита добре и ми даде много! А има хора, които дори не познават своите родители.. Да не говорим за други, които всяка вечер заспиват гладни или с физически рани. А мен никой никога не ме е удрял, въпреки че някога съм предпочитала да ме ударят отколкото да ми говорят/ крещят по този начин. И все пак благодарна съм, че имам такъв лудичък баща, защото вече имам представа що за стока са някой мъже и винаги съм много внимателна в избора си на мъж. И дано да не попадна на такъв индивид. Всъщност баща ми ще е идеалният родител ако не е изнервен и не пие алкохол, но.. Въпреки всичко много го уважавам и ценя, защото ми е дал много и всичко, което имам сега и което съм, дължа именно на него!
Та мисълта ми беше за живота.. Животът ми е като стълба, всяка една година е едно стъпало и колкото по-нагоре отивам, толкова по-щастлива ставам. Дано и за в бъдеще бъде така, което много не ми се вярва, но все пак в голяма степен всичко зависи от мен.
Най-щастливите ми години, разбира се, са студентските! :) Едно, че най-накрая намерих спокойствие, т.е. далеко от семейството, напълно свободна и безгрижна.. Друго, че се запознах с много нови хора, които са страхотни. Изградих стабилни приятелства. Срещнах 3 пъти любовта. Да, малко странно звучи, но и първият път ( 6 месеца) и вторият път ( 9 месеца) обичах, бях обичана и бях щастлива и се надявам и сега третият път също да бъде така, но да продължи многоо по-дълго тази любов, та дори ако може да бъде последна, вечна.. Може би именно любовта ме е правела и ме прави щастлива. Хубаво е, когато имаш човек до себе си, с който да споделяш радости и болки, който да те обича, уважава и цени заради това, което си!
Любовта винаги ми е давала някакъв стимул и мотивация за живот, борбеност, напредък, израстване..
Няма нищо по-хубаво от това да обичаш и да бъдеш обичан. Колко обичаш- дали малко или много няма значение, важното е да се раздаваш и да правиш всичко за човека до себе си. Любовта определено ще спаси света!
животът си е твой и ти трябва да избереш как да го живееш! Дано направиш дорите избори за важните и за нетолкова важните неща!
цитирайЯ помисли кой е първият спомен, който можеш да си припомниш? питай се сама да анализираш защо точно той се опоявява пред теб и какво ти говор това- ето нещо, което ще ти помогне да намериш нещои отдавна забравено!
цитирай
3.
анонимен -
kaUgcDYkVJEiSTqf
24.05.2011 09:54
24.05.2011 09:54
Great cmoomn sense here. Wish IВ’d thought of that.
цитирай
4.
анонимен -
izmvkOFpJyssHYDtcsl
24.05.2011 15:25
24.05.2011 15:25
ewC0PC <a href="http://efkohmzriomx.com/">efkohmzriomx</a>
цитирай
5.
анонимен -
NfnkvUmNHnBssxG
25.05.2011 18:43
25.05.2011 18:43
tK6vGc , [url=http://ourrlfppfhdp.com/]ourrlfppfhdp[/url], [link=http://attdrxwuplgy.com/]attdrxwuplgy[/link], http://yqwzdxzoebcl.com/
цитирай
6.
анонимен -
NZthCzqBYmsEmcr
28.05.2011 14:55
28.05.2011 14:55
bdKcl0 <a href="http://clmaolhhydor.com/">clmaolhhydor</a>
цитирай
