Днес също се чувствах много радостна, щастлива и заредена с доборо настроение. Все повече се уверявам, че на човек му трябва много малко, за да бъде щастлив. Щастието е по-скоро нагласа, начин на мислене.. Определено трябва да се радваме и на малките неща.. На хубавото време, на близките си, на детенцето, което минава до нас, на красивите гледки, които могат да видят очите ни и т.н.
Днес всъщност беше най-обикновен ден, в който не се е случило кой знае какво, но се чувствах наистина щастлива. Видях се с моите приятелки, пихме кафе, разхождахме се.. След това гледах телевизия, бях пред компютъра, четох едни лекции.. И най-важният фактор за моето щастие- приказвах по телефона с моя приятел. Не съм го виждала от вчера и вече ми липсва толковааа много! Само като чуя гласа му и ми става толкова мило и приятно. Така искам сега да е до мен и да се оглеждам в красивите му очи..