Блогрол
Постинг
18.09.2009 17:44 -
Любовта е сляпа
Автор: dusha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1594 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2009 17:46
Прочетен: 1594 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 18.09.2009 17:46
Колко съм наивна само.. Продължавам да имам надежда, а знам, че няма смисъл.. Продължавам да търся светлина в тунела, а то все по-тъмно става. Сякаш не мога да сложа край на започнатото.. Наистина ли е толкова трудно или просто искам да ме боли и да ми е гадно.. От кога я тъпча тази тема, от кога се измъчвам от мисли.. Това нашето не е любов.. Искам да съм щастлива, виждам, че с него не съм, но продължавам, понеже го обичам. Но не винаги обичта е достатъчна. Вече дори се чудя какво всъщност обичам в него? Колкото повече го опознавам, толкова повече ме отблъсква. Прекалено сме различни като характери, интереси и цели. Той е толкова странен човек- толкова студен и особен. Изказванията му за някой теми направо ме разочароват, а за заплахите от тип: "нямаш си и на представа какво става, когато наистина се изнервя", няма да говоря. То сега не се разбираме и имаме проблеми, а какво остава ако заживеем под един покрив? Просто ще е трагедия. Но пустата му моя любов. Той вече няколко пъти ми казва, че чувствата му към мен са почти никакви, но аз продължавам да искам да съм с него.. Моите чувства също не са както в началото, но съм като някой куче, което не яде кокала си, но не го дава на друг! Свикнах с него, свикнах дори с кофти настроенията му, но понякога ми писва.. Все едно той е единствения мъж на планетата и ако го изгубя повече никой няма да срещна и няма да бъда щастлива. Страх ме е да не остана сама, а всъщност има толкова много кандидати и свалячи, които ще бъдат много щастливи, когато научат, че съм останала сама.. А и никога не съм имала затруднения в това отношение- да понякога търся човека с месеци и съм сама, но в повечето случаи имам някой. По-големият ми проблем е, че не мога да ги задържа до себе си.. Още след първия-втория месец всичко ми писва или на тях им писва.. И в началото на тази връзка, дори още преди нея си бях поставила за цел, че като тръгна с някой ще направя всичко възможно да съм завинаги с него, а не само месец-два. И май сега точно това правя- изпълнявам целта си.. Искам да изкарам по-дълга връзка, че да не се упреквам после, че в мен е проблема щом всички си тръгват от мен след 2-рия месец или защото всичко ми писва толкова бързо.. Явно все не попадам на човека.. А в случая съм толкова раздвоена, че няма накъде повече.. Разумът ми казва- остави го, а сърцето ми казва- бъди с него! Е, кое да послушам- разума си или сърцето? Знам, че не сме един за друг, знам, че няма да сме щастливи, знам, че сме различни, но въпреки това искам да продължим заедно.. Е, това моето се казва мазохизъм!
1.
анонимен -
Знаеш ли!...
18.09.2009 21:40
18.09.2009 21:40
Тва ме разстрои...И ще ти кажа защо: една от тъпите истини на Батето гласи: Добрите хора отиват ва Ада! :-D
За всеки човек в тоа шибан свят...има Точно определен друг човек!!! Въпросът е...да го срещнеш!!!
Нямам право да се меся, извини ме! Но за мен - не си срещнала Човека! Питай Батето...
Хубава вечер! :)
цитирайЗа всеки човек в тоа шибан свят...има Точно определен друг човек!!! Въпросът е...да го срещнеш!!!
Нямам право да се меся, извини ме! Но за мен - не си срещнала Човека! Питай Батето...
Хубава вечер! :)
2.
анонимен -
помисли
19.09.2009 12:17
19.09.2009 12:17
Мила моя,била съм в твоето положение,макар,че беше преди много години.Повярвай ми-тази връзка е обречена.Послушай разума си!Не се самонаранявай.Той просто не е твоя човек.Търси си половинката!Не се страхувай,че ще останеш сама-така може би по-трезо ще осмислиш нещата и ще намериш точната посока.Вярвай ми,ако продължиш в тази посока,след време ще се срамуваш от себе си.Това е твоя живот и как ще го живееш зависи само от теб!Желая ти късмет и повече вяра в себе си.Прости си и продължавай смело напред-заслужаваш го!
цитирайВярно, мъничка си още, време има ... както и да срещнеш Човека,както го нарече Батето - също има време. Сигурно не искаш да си сама, но, ако продължаваш да го търсиш с фенера, има още много да патиш. Отпусни се, порадвай се на живота и ... току виж той сам те намерил! Дано!
цитирайЕдинственият начин е да се адаптираш към него-няма друг! Ако винаги му показваш колко много го обичаш, въпреки всичко, той рано или късно ще го оцени и ще "омекне". Въпросът е дали за теб усилията и времето си струват... Аз смятам, че всяко начало е трудно. Успех!
цитирай
