Нещата при мен започнаха да се оправят, но все още съм някак тъжна. Отношенията с приятеля ми се подобриха. Сдобрих се и с приятелката си. Така да се каже простих и ми беше простено, колкото и трудно да беше и колкото и болка и усилия да ми костваше.. Тъпо е да позволиш да рухне за секунда нещо, което си градил с месеци и години. Да, понякога на човек му идва в повече и му писва, но за съжаление не може да живее сам, не може и без приятелите си.. Колко пъти ми е писвало и от родителите ми, искала съм да избягам, искала съм друг живот, но все още съм си тук, с тях.. Каквото и да правя, където и да отида, с когото и да съм, винаги ще има някакъв проблем, нещо което да ме натъжава и мъчи, нещо, което да ми липсва, нещо от което да съм недоволна.. Животът е такъв- няма пълно щастие! И ако някой ми каже, че няма проблеми и грижи над главата си, ще ме излъже! Но по-добре малки и незначителни проблеми, отколкото големи..
А сега защо съм тъжна? Сега, когато всичко уж се подреди? Защото както всеки път човекът, когото обичам няма да е до мен.. Пътищата ни се разделят и всеки трябва да тръгне своя. Но аз не искам.. Сякаш това е някаква зла орисия.. Цял живот е така.. Харесам си някой, тъкмо потръгнат нещата и той "бяга" на километри от мен... Всеки път! Не един, не два, а много пъти..
И сега няма да е по-различно.. Остават още броени дни и дори не знам къде ще замине.. Всичко е толкова неизвестно.. Или в чужбина или в някой друг град, но отново далеко от мен.. Дори не мога да замина с него.. Нито мога да го спра.. А така искам да остане.. Да сме заедно в студените зимни дни.. Искам да се оглеждам в очите му, да го докосвам, да му се радвам.. Искам да е до мен! Да усещам присъствието му, аромата на кожата му, нежните му устни.. Толкова ли много искам??? За първи път през живота си искам някой толкова силно.. Искам да е до мен и нищо да не ни разделя.. Искам да стане чудо и да остане! Искам да си намери изгодна работа тук, която да го задържи!!! Всъщност бях се примирила с мисълта за чужбина, щях да го чакам, но в момента нещата са много несигурни и може да се отложат.. И имам някаква малка надежда, че може да остане тук, но е някак невъзможно.. Защото ако не отиде в чужбина ще отиде в София, знам го! Не е нужно дори да ми го казва.. Да се надявам ли на чудо, не знам? Така силно искам да остане и да бъдем щастливи! Дано молбите ми бъдат чути, дано за първи път любовта ми остане до мен! Дано! Искам го.. Искам го повече от всякога!