Коментарите са нещо много ценно за един блог. Без коментари щеше да е някак пусто, празно.. Все пак пишем тук малко или много, за да видим мнението на останалите, за да получим съвет, подкрепа.. Коментарите понякога са много мили и стойностни, а друг път са злобни, обиждащи.. Но все пак понякога имаме нужда и от нещо грубо и злобно, имаме нужда някой да ни покаже къде грешим, а истината най-боли. Но всеки сам избира кой коментар да одобри и кой не, с кой да се съгласи и с кой не.
Благодарна съм за всички, коментари, които съм получила, било то само от една дума, от едно изречение.. Понякога и малкото означава много! Определено коментарите са ми помагали в труден момент, някак си съм се чувствала по-добре.. Радвам се, когато видя, че някой ме разбира и подкрепя! Не се сърдя и на по-злобните коментари- всеки има право да изказва мнението си. Всеки е свободен да напише какъвто коментар иска. Тази тема я пускам, защото съм провокирана от едни коментари, които получих през последните 24 часа. От анонимен читател, нарекъл се befana. Доста стойностни, дълги и ценни коментари, в които има доста мъдрост. Прецених да ги копирам и да ги пусна в отделна тема, за да са на едно място и да ги чета от време на време! Също така и да изкажа голяма благодарност на befana, която ги е написала, която и да е тя! Благодаря ти за отделеното време, благодаря ти, че прочете това, което съм написала, благодаря ти за дългите коментари, благодаря ти за думите!
Благодаря и на всички мои посетители на блога, благодаря Ви, че ме четете и коментирате темите ми! БЛАГОДАРЯ!!!! Вие означавате много за мен!!!
А ето и коментарите:
2. анонимен - befana
11.09 21:49
Душичке, по-добре късно, отколкото никога. Добре, че си разбрала верния отговор. Сега се опитай да се научиш да си самопрощаваш, трудничко е, но се постига. Приеми се с всичките си лоши и добри страни - такава си, каквато си - заради целия свят около теб, и каквото си направила - волно или неволно - е било пак заради това какъв е светът. Защото ти си частичка от него, и всичките ти действия си имат някаква причина, дошла от този същия свят, и оставящи следа в него. Ако е трябвало да нараниш някого, дори и без да искаш, то е трябвало да се случи - даже не знаеш кой какво заслужава - което е добро за теб, за друг е зло. Така че, учи се, учи се да си прощаваш и да се обичаш - така ще можеш и на другите да прощаваш, или по-точно, даже няма да се налага да им прощаваш, защото предварително ще си простила на всички всичките възможни и невъзможни грешки, и ще можеш само да ги обичаш - такива, каквито са.
6. анонимен - befana
10:20
Продължавам по темата за прошката. Както ти писах по-горе, когато се научиш да си прощаваш, няма да се налага да прощаваш на другите. Ще си разбрала, че всички сме човешки същества, еднакво изпитваме чувства, еднакво ни боли, когато се ударим, и искаме или не искаме - еднакво грешим. И предварително ще си простила - защото обратното означава да отхвърлиш човешката природа. Пожелавам ти да ти се случи така, че да не се налага да искаш повече прошка от никого, да не се молиш на когото и да е да те приеме такава, каквато си. Какво е молбата за прошка, ако не молба за одобрение от някой друг на твоята същност? Кой има право да те одобрява или отхвърля? Ти имаш ли такова право за останалите? Сигурна съм, че знаеш, че не. Защо тогава другите да го имат спрямо теб? И когато ти пожелавам да не просиш повече прошка, имам предвид да се обградиш с хора, малко на брой, но достатъчно мъдри, за да могат да приемат себе си, теб, останалите, целия свят - такива, каквито са, с всичките добри и лоши свойства. Трудно се намират такива хора, малко са, но те са истинските човеци, разбрали света. Свикнали сме да категоризираме всичко в две противоположни съвкупности: добро и лошо. И забравяме, че между тези две крайности съществува непрекъснат ред от междинни състояния (то е като черното и бялото, и всички нюанси, които се получават от смесването им, отделно, че бялото съдържа всички останали цветове в себе си, а черното не ги пуска да се проявят). Но както ти писах на едно друго място, което ти възприемаш като добро, друг възприема като лошо, и обратно. Или - в природата няма добро или зло, тези понятия са продукт на нашите съзнания - да, полезен продукт, за да може обществото да се развива, и заради това трябва в социалния живот да ги прилагаме, и тъй като сме социални същества, да спазваме нормите, възникнали въз основа на тези понятия. Но когато сме сами със себе си, не бива да забравяме, че това са всъщност измислени от нас, хората, понятия; не бива да забравяме, че светът е едно цяло, в което добро и лошо няма, понеже този свят никак не се интересува от нас - ние просто сме тук, случайно или не, и съществуваме. И сме толкова нагли, че се опитваме да променим света, като налагаме нашите измислени критерии за добро и лошо извън области, които ни засягат. Вместо да се опитваме да променим нас самите, така че да проумеем до къде имаме право да се намесваме и какво да променяме, ние, същински егоисти, считащи себе си за персонализирани богове, вярващи в персонализирани богове, осъждаме другите. И даже мисъл не просветва в главите ни, че един бог не е определена личност, а съвкупност от всичко де що го има - и като такъв е неутрален - можеш да го наричаш с различни имена - природа, свят, вселена, то, цялото..... Та как такова неутрално цяло може въобще да стигне до идеята за добро и зло, за грешка и прошка? След като смата природа не те осъжда и не ти иска прошка, кой е този, роден от жена, който има право да те осъжда и да ти прощава? Пак повтарям - ти си това, което си, заради всички нас, заради това какъв е светът. Мъчиш се да промениш света, мъчиш се да промениш останалите. А не бива, няма да успееш, никой не е успял. Промени себе си. Приеми се каквато си, за да можеш да се промениш. Не отхвърляй недостатъците и грешките си - те са безценни, защото са си твои, само твои! И когато ги опознаеш добре, не ги отхвърляш и не ги мразиш, ще можеш, променяйки себе си, да промениш и тях, и още по-важно - ще знаеш, че както ти ги имаш, така и другите ги имат - човешко е, това е същността ни! Защо тогава да бъдеш осъждана заради това каква си? Та ти си уникална! Няма по света друга точно като теб! Подобна - да, но съвсем същата като теб - не. И не ти трябват хора, които не те приемат каквато си - те нямат нужда от теб, щом искат да те променят, да ти налагат техните си вътрешни норми и възприятия. Човекът, който се нуждае от теб, този, чиято вътрешна цялост ще запълниш, никога няма да ти прощава - защото в неговите сънища вече те е опознал, и ти е простил всички минали и бъдещи грехове. Да, ще го намериш. Само бъди честна пред всичко и всички, и бъди себе си.
Това послание е само за Душичката, лично за нея! Тя си задава въпроси и търси отговори, които показват, че е пораснала, за да разбере смисъла на разхождането на пръстите ми по клавиатурата. Съвет за останалите, които все още не разбират всичко това: да не вземе някой да си помисли, че подтиквам към лошо поведение и обиди, за да сме такива, каквито сме! Не! Препоръчвам ви едно от основните правила: Не прави нещо, което не искаш да ти направят!
3. анонимен - befana
11.09 22:08
Душичке, защо си мислиш, че той заслужава каквото и да е повече от теб? Защо се подценяваш, а него поставяш редом до боговете? И двамата сте хора, земни. Само приятели? Само приятели бивши любовници? Не, не става. Ако още сте приятели, след всичката тази голяма любов, значи още я има - трябва само да се протегнеш и да си я вземеш. Тя, любовта, по някое време си отива - независимо от желанията ни. Но щом носиш в сърчицето си макар и един горещ спомен, никой и нищо не може да ти го отнеме. А дали любовта ти ще е само сън и спомен, зависи от теб. Отивай бързо, веднага, и си вземай любовта. И не забравяй - ти не си по-лоша от другите, че някой да заслужава нещо повече от теб.
3. анонимен - befana
11.09 22:35
Нормално. Животът е като океан - с приливи и отливи. Погледни света - има ден и нощ. Ако не познаваш белия цвят, няма как да знаеш какво е черно. Или, опитвам се да ти кажа, че за да разбереш щастието, трябва да си изпитала и нещастието. Тъжно, но е така. И си мисля, че даже не е и тъжно, а закономерно. Защото кой определя кое е щастие и нещастие? Кой определя кое е лошо и добро? Има събития, които просто се случват, и случвайки се, те самите "не искат" да са нито добри, нито лоши, те са просто събития, без понятие за добро и лошо. Те се случват. Както Слънцето изгрява и залязва, както изтървана чаша пада и се счупва. Мислиш, че е лошо да се счупи чашата? За теб - да, но за природата като цяло - не, на нея й е по-добре чашата да е счупена (има там разни формули, с които се доказва). Та да ти кажа защо почнах да пиша - да споделя една мисъл от книга, не помня името й, нито автора - прекалено малка бях, когато я четох - беше за Екатерина Велика, за дневниците й. Но въпреки годините, още помня: "Щастието ми зависи от мен самата. Когато съм нещастна, трябва да направя така, че да се почувствам щастлива". Дълго ми е служила тази мисъл. Сега знам, че щастието и нещастието са едно цяло, неделими са. И ако човек намери мястото си в цялото, уязвимата му човешка психика много по-лесно понася събитията, които наричаме нещастие. Не бива да се опитваме да променим света, да премахнем това, което възприемаме като лошо или нещастие, а да се опитваме да променим нас самите, за да можем да понесем неуспехите и мъките. Успех
2. анонимен - befana
11.09 22:46
Миличка, намерих ти блога тази вечер. Явно ти е много трудно в момента. Мога само да те утеша, че човек така пораства и се учи - докато сме малки, падаме и си ожулваме я нослетата, я коленцата. Когато порастнем, ожулваме душите си. Но (знам, жестоко звучи) ожуленото заздравява, и после по-трудно се наранява - та така и с нашите душички, сърчица и чувства. Претръпват някой ден. Важното е да не допускаш една и съща грешка два пъти. Грешки - да, който не действа, само той е безгрешен. Но да не се поучаваш от грешките си, и да ги повтаряш - това е вече глупаво. А ти си умна, сега си поплачи, ще мине всичко, и даже представа си нямаш какви хубави неща те очакват....
6. анонимен - befana
10:52
Като за начало ти предлагам да опиташ да промениш възприятието си за септември, един от най-красивите месеци! Огледай се - виж колко топли и зрели са цветовете на септември. Подуши из въздуха - не е ли приятен този аромат на пушек, идващ от есенните огньове? Скрий се от дъжда на сушинка някъде - не е ли уютно да си приютена на топло и сухо, и да знаеш, че си защитена от бурите навън? Септември е красив, може би само октомври е по-красив от него. Така мисля аз. Знам, че другите имате друго мнение, и го приемам. Честит рожден ден, Душичке!
Надявам се, че не ти досаждам с писанията си в блога ти, но за първи път ми се случва да намеря блог, който истински да ми хареса, да ми е близък, почти сякаш мой.
Аз например чета много блогове. Не мога винаги и при всички да коментирам. Понякога дори забравям да гласувам, само прочета набързо и бягам. Друг път нямам време и за четене.
Но с времето около всеки блог се създава един кръг от хора със сходни разбирания и интереси, стават ти близки и когато някой не се появи дълго време, започва да ти липсва...А когато пък някой ти признае, че ти си му липсвал, става още по-топло на душата...
Хубав ден ти желая!
Хубав ден и на теб!
befana го е казала толкова добре, че предпочитам да не се разпростирам. Само искам да ти кажа 2 неща в подкрепа и като обобщение:
- най-важното е да постигнеш мир със себе си: харесаш ли се, такава каквато си, ще бъдеш щастлива;
- есента, особено ранната есен е много красива - виж красотата на цветовете, усети ароматите ... И, ако днес вали утре ще ни гали най-приятното слънце - нито щипещо, нито жарко. Ако ги няма облаците, как ще оценим слънцето; ако я няма болката, как ще оценим щастието; ако я няма болестта, как ще оценим здравето.
Помисли и за друго - дъждът, който за някого е зло, което го разделя от слънчевия ден, за други е необходимост и благодат. Хлябът, който ядем, зависи от него, цветята, на които се възхищаваме, също зависят от него ... И ако днес дъждът ни задържа в къщи, нека го приемем като възможност - да останем насаме със себе си и да се погледнем отблизо или да имаме повече време да сме с любимия човек. Ето, на мен ми пообърка плановете, но пък мога да бъда цели 2 дни със семейството, което вероятно ще ми се случи чак на зима. Като извод - намирай хубавото във всичко и във всеки и не спирай да се стремиш към по-добро!
А сега се усмихни!
Успех!
Чудесен е и твоят жест към тези коментари, това, че ги оценяваш така високо :)
Бъди здрава и щастлива, Душичке! Желая ти да получаваш още много такива ценни коментари! А и да даваш такива :)
Всичко най-добро!
Колкото до прошката, тя се дава след покаяние. Покаянието е дело лично и много си личи, когато е фалшиво. Но по тази тема befana едва ли ще има мнение.
Лек нощ, с пожелание за истинско общуване, което да ти носи удовлетворение!
inel има право,като казва,че тук сме за да общуваме,да споделяме и да намираме начин да изразим себе си.
Спокойна нощ ти желая,душичке!нека животът ти е изпълнен със стойностни и ценни хора!
24.05.2011 01:06
24.05.2011 01:26
24.05.2011 09:01
24.05.2011 14:53
24.05.2011 14:54
24.05.2011 15:00
25.05.2011 17:37
25.05.2011 17:49
25.05.2011 17:59
28.05.2011 12:29
28.05.2011 13:22
28.05.2011 14:19
31.05.2011 16:05
31.05.2011 16:59
31.05.2011 18:27
