Тези дни определено бяха тежки за мен. Загубих много. Плаках много. Все още ми е тежко.. Осъзнах много неща.. Неща, които трудно ще променя.. Неща, за които все още не съм готова..
Но и в тези кофти дни ми се случи нещо хубаво. Сънувах.. Толкова истински беше този сън. И толкова хубав. Макар че преди около година и половина този сън беше реалност, но тогава не ми се "спеше".
А защо сънувам точно този човек след толкова много време? Може би, защото снощи преди да си легна разговарях с една блогърка за него.. Колко много ми даде само за месец.. Толкова много, колкото други и на половина не можаха да ми дадат дори за 6 месеца или 9 месеца.. Но любовта му ми дойде в повече.. Не бях готова за толкова голяма доза.. И някак се отдръпнах докато е още рано, а после дълго съжалявах.. Той дойде като Ангел в живота ми- в най-трудния за мен момент. Той е най-добрият човек, който познавам! И въпреки че връзката ни не потръгна и може би дори го нараних, той не ме намрази, а остана най-добрият ми приятел. Продължи да ми помага и подкрепя от далеко.. А колко ли трудно му е било? Ако за някой съм съжалявало, то е било за него..

Сега, когато пак съм в труден момент, той ме подкрепя.. Дори има малък шанс да опитаме пак.. Да продължим връзката, която започнахме преди повече от година и която остана недоизживяна и недокосната, не консумирана. Сигурна съм, че с него ще бъда щастлива, но не знам дали аз мога да му дам това, което той заслужава.. Дали пак няма да ме задуши с любовта си? Дали пак няма да го нараня ако се отдръпна за втори път.. Може би е по-добре да си останем само приятели, но той едва ли иска от мен само приятелство.. Може би се държи толкова мило, защото тайно се надява, че някой ден ще оценя любовта му и ще му дам втори шанс.. А той заслужава много повече от това, много повече от мен.. Но това е доста дълга тема над която трябва да помисля добре..

А съня.. Бяхме заедно. Целувахме се.  Беше много хубаво. А след това той ми прошушна на ухото: "Обичам те!" А аз му отговорих нещо от рода, че ми трябва време.. Може би сънят не е случаен, а на мен определено ми трябва време..

 

 

 

"И някак се отдръпнах докато е още рано, а после дълго съжалявах.. Той дойде като Ангел в живота ми- в най-трудния за мен момент. Той е най-добрият човек, който познавам!"
Не пропускай втория шанс! Докато не опиташ, няма да разбереш дали си е струвало...
Но...(винаги има НО) трябва да си наясно дали от твоя страна е любов или благодарност...

Душичке, защо си мислиш, че той заслужава кавото и да е повече от теб? Защо се подценяваш, а него поставяш редом до боговете? И двамата сте хора, земни. Само приятели? Само приятели бивши любовници? Не, не става. Ако още сте приятели, след всичката тази голяма любов, значи още я има - трябва само да се протегнеш и да си я вземеш. Тя, любовта, по някое време си отива - независимо от желанията ни. Но щом носиш в сърчицето си макар и един горещ спомен, никой и нищо не може да ти го отнеме. А дали любовта ти ще е само сън и спомен, зависи от теб. Отивай бързо, веднага, и си вземай любовта. И не забравяй - ти не си по-лоша от другите, че някой да заслужава нещо повече от теб.

Дай шанс и на двама ви...Опитай..

или подсъзнателно осъзнаваш , че той е човека.Помисли наистина,какво изпитваш към него!!!Аз съм бил в подобна ситуация(но от неговата страна) и знам ,какво е да сгрешиш.Но според мен трябва да опиташ.Ако му обясниш как седят нещата , може и да се разберете :) Успех

Какво ще стане зависи единствено от сърцето ти, времето наистина ще покаже!

Аз огложих с една година такава връзка, защото не бях готова и после не съжалявах за това, ако наистина те обича ще чака, по-добре така, отколкото номи рани. Приятелството е най-добрата основа за голямата любов. Прочети книжката "Успехология на любовта", има я във виртуалната библиотека, сайта й е даден в боя блогрол, ако не го знаеш. Успех!!