Ако попиташ хората дали имат предразсъдъци, сигурно 80% от тях ще отговорят, че нямат, а всъщност 95% от тях ще имат. Уж казваме, че приемаме хората такива каквито са, но в действителност не е така. Само няколко думи са достатъчни, за да променим мнението си, та дори и държанието си към някой.
Аз самата съм доказателство за това. Ако ме попиташ дали имам предразсъдъци ще отговоря твърдо НЕ! И до голяма степен няма да излъжа, защото определено се опитвам да приемам хората такива, каквито са. Още от малка ме бяха възпитали, че не трябва да се подигравам на по-различните и не съм го правила! След това от 5 до 8 клас бях в паралелка пълна с роми и турци. От 26 ученика, само 7-8 бяхме българите. Да не ви разправям за каква война ставаше на въпрос.. Българчетата викаха на другите "цигани", а циганите биеха българчетата. Аз бях страничен наблюдател. Защо ли? Защото никога не изрекох думата: "ти си циганин". Да, виждах, че са такива, знаех, че са такива, но също така осъзнавах, че никой не е виновен какъв се е родил. Това, че не съм расистка и че не страдам от предразсъдъци ми е помагало много в живота. Имала съм приятели/ки цигани и турци. Няма как, все пак 4 години бяхме в един клас, също така съм имала такива комшии и т.н. Също така съм имала приятелка лесбийка, гадже над 100 кг и не с тяло от мускули, а по-скоро от затлъстяване. Общувала съм с богати, с бедни, с всякакви.. Веднъж имах среща с инвалид. Приех го като нормален човек, разговаряхме нормално, но изпитвах съжаление..
Въпреки всичко това имам предразсъдъци! Когато хората не ме засягат лично, няма проблем. Какво от това, че приятелката ми е лесбийка, колегата гей, колежката дебела, с очила и то ромка. Ще ги приема такива каквито са и отношението ми към тях няма да се промени. Но когато отношенията станат по-близки, по-интимни, по-лични, предразсъдъците се появяват. Опитвала съм се да ги изкореня от съзнанието си с теорията, че миналото на човека не ме интересува, че е по-важно сега какъв е и какъв ще бъде в бъдеще! Но ако разбера, че е бил наркоман, че е осъждан и ако направи още една лека издънка ще отиде в затвора, ще имам едно наум и това ще ми пречи. Също така ако в един "щастлив" ден ми каже, че майка му или баба му се казва Айше, а дядо му Мустафа, усмивката ми ще замръзне, а любовта ми най-вероятно ще се срине.
Мога още много примери да дам, но изводът ще е един- аз всъщност имам предразсъдъци!
А вие имате ли? Честно?
Нима няма да си промените мнението ако разберете, че вашият приятел е:
циганин, турчин
гей, лесбийка
бивш или бъдещ наркоман
бивш затворник
болен от спин
.
.
.
?????????????????????????