Тази вечер ми е някак скучно и самотно.. Времето е дъждовно и може би заради това съм леко тъжна и умислена. Нямаше какво да правя и реших да разгледам старите си снимки. Попаднах на папката от студентския празник на 2008 година. Не ги бях поглеждала от тогава. Не се бях сещала изобщо, а и не съм имала време. Но като ги погледнах чак се уплаших. От себе си! Стоя, гледам и не вярвам на очите си, това на снимките аз ли съм или не съм аз!? Хапя устни.. Бързо хвърлям по един поглед и ги затварям. Възмущавам се от себе си. Само 7 месеца са минали оттогава и вече се питам как съм могла и се срамувам от действията си, а си представям ако ги погледна след 7 години. Леле, леле.. Сега разбирам защо моите мили колежки бяха така разочаровани от мен. А тогава хич не ми пукаше. Не, че сега ми пука. Забавлявах се, готино ми беше и не съжалявам, защото определено беше най-готината ми нощ от живота. Какво като съм пила алкохол, какво като съм се целувала с някакъв непознат и на снимките съм все върху него в разни страни пози.. Останахме си само със страните пози, но облечени, за щастие повече не е имало иначе определено щеше сега многооо да съжалявам и да ми е криво, защото щеше да е прекалено.
А и точно след седмица тръгнах със сегашния си приятел и вече 7 месеца нито съм се напивала, нито съм се забавлявала, нито съм поглеждала друг мъж! Т.е. май доста съм се променила за тези 7 месеца с него.
Сега леко се възмущавам от снимките, но всъщност са ми много скъп спомен. Не искам никой да ги вижда, не искам дори аз да ги виждам, но вътрешно ми се иска поне за половин час да се върна там и да ми е така готино както ми беше тогава...
Ех, спомени, спомени...