Все нещо не ми достига, все съм недоволна.. Май търся повече от принц...  А си мислех, че искам малко.. Да, преди години исках наистина много малко- просто да имам човек до себе си.. Но с годините летвата започна много да се вдига. Да си с някой не стига.. Този някой трябва да не е просто някой, а да притежава разни качества.. Търсех добри, а попадах на лоши.. Намерих добър, но осъзнах, че и това не стига.. Да си с някой добър човек до себе си е нищо ако не се разбирате и няма обич между вас. Значи, за да си щастлив в любовта трябва да си с добър човек, който те обича.. Исках някой, който да ме обича и се питах толкова ли много искам? Е, намери се кой да ме обича, но това съвсем не ме направи щастлива. Разбрах, че не е работа някой да те обича, а ти да нямаш чувства.. Значи любовта е да обичаш и да бъдеш обичан. Хм, но споделена любов трудно се намира.. Но пък който търси намира.. И я намерих.. Но след това осъзнах, че и взаимната любов не е достатъчна, трябва и доверие, разбирателство, уважение.. Също така мъжът, с който съм не трябва да пуши и да пие алкохол. Защото аз ги мразя и не ги понасям и щом аз не ги употребявам трябва и той да не ги употребява.. М, стана сложно- човек, който да ме обича, когото аз да обичам, с който да си имаме доверие, който да не пие и да не пуши.. Намерих го. Бях толкова щастлива.. Точно такъв какъвто исках и търсех, но кратка беше радостта ми.. Но.. Изневери ми. А преди си мислех, че това не е проблем.. Какво толкова- спал с някаква, нали обича мен и се връща при мен.. Да ама не! Боли и е някак непростимо..
Значи ще се търси някой, който да обичам, който да ме обича, който да не пие, да не пуши, с когото да си имаме доверие и който да не ми изневерява, защото много боли.. И такъв намерих, но се оказа, че и външността оказвала влияние.. Всичките ми се присмиваха с какъв грозник съм се хванала и това определено ми подейства, а и някак нямаше чак такава силна обич от моя страна.. Е, вече определено стана сложно. Трябва да се търси взаимна обич, доверие, да не пие, да не пуши, да не изневерява и да е красив или поне да има някакъв чар и да не ме е срам да ходя по улиците с него.. Чак да не повярваш, но и такъв се намери. Хубав е, поне на мен ми харесва. Обичам го- дори на него за първи път казах тези думи, а и той ме обича. Не пие, не е склонен към изневери, само пуши, но това не е голям проблем и го преглътнах. Изобщо всичко е повече от идеално. Дори е добър. Един такъв миличък ми изглеждаше в началото.. Още ми изглежда миличък и добричък, но.. Но се караме доста често, изнервен е, пали бързо.. Значи важно е и разбирателство да има, но пък нали тези, които най-много се карат, всъщност най-много се обичат- та не съм го правила на проблем, забравям нещата, за които сме се карали и всичко продължава повече от идеално.. Сладка любов, която продължава вече половин година.. Само едно нещо не ми харесваше- че  ми каза да не го мисля за толкова добър и че има нещо, от което се срамува и не иска да ми сподели, защото ще се разочаровам от него.. Аз не съм задавала въпроси, не съм любопитствала, а и му казах, че миналото слабо ме интересува, по-важно е сега какъв е. Но днес случайно научавам новината или по-скоро слухът, че е бил наркоман и е бил на лечение в наркокомуна.. Ъ-ъ-ъ.. точно той- не ми се вярва, направо си глътнах граматиката и сега не знам какво да мисля.. До колкото знам наистина е бил наркоман или по-точно е пробвал наркотици, но уж се отказал навреме.. но чак пък на лечение... Не му разбирам.. Но се питам това ли криеше от мен? Определено ми подейства леко разочароващо и не знам сега дали ще окаже някакво влиеяние... И се чудя дали да му споделя, че всъщност знам?!
Ох и принца да намеря пак ще съм недоволна, защото и на него ще намеря някакъв недостатък.. Май търся повече от принц.. Ако продължавам така ме очаква самота.. Може би не трябва да съм толкова критична и да оставам сляпа за малки проблеми, недоразумения и грешки.