Блогрол
Постинг
06.05.2009 19:33 -
Неосъзнатите грешки
Преди години един познат ми беше казал, че винаги се смятам за жертва, а не винаги жертвата съм аз. По-лесно е, когато си страничен наблюдател- виждаш по-лесно в кого е грешката. А когато ти самия си в центъра на случващото се първо виждаш грешките на другия, а после своите. До някаква степен всеки е прав за себе си, но винаги вината в единия е по-голяма отколкото в другия.
Винаги съм гледала да се държа с хората така както искам те да се държат с мен. Винаги преди да направя или кажа нещо съм се питала ако ми го направят на мен как ще се почувствам? Не лъжа, защото не искам да ме лъжат. Не изневерявам, защото не искам да ми изневеряват. Гледам да не приказвам за предишните си връзки, защото и на мен не ми е приятно, когато ми говорят на тази тема. Но за съжаление не винаги може да контролираш мислите си, изказванията си и действията.. Понякога правиш нещо, без да се запиташ другия как ще се почувства..
Много пъти съм допускала грешки, макар и малки и несъзнателни.. Но и много пъти съм обвинявала другите.. Някак по-лесно е, когато те попитат защо стана така да прехвърлиш вината на другия.. Както стана и с бившия ми приятел.. Идеална връзка, обаче изведнъж ми омръзна и макар със сълзи на очите му казах: "търси си друга". Но той остана с мен, връзката ни продължи макар и на сила, любовта беше умряла, но продължавахме да бъдем заедно, може би колкото да не сме сами или пък вярвахме, че нещата ще се оправят.. Докато един ден усетих, че той е друг.. Имаше някаква промяна в него.. Нещата ми бяха ясни- имаше си друга.. Беше ми изневерил.. Но каква изневяра беше всъщност това? Като аз самата му дадох това разрешение.. Може би, защото ме заболя.. А и може би, защото бях забравила, че в живота всичко се връща- отнех го от друга, а после друга ми го отне... На въпросите "защо се разделихте" отговарях с "той ми изневери". Да, така си беше, ако не го беше направил може би още щяхме да бъдем заедно или щяхме да се помъчим още месец и всеки да тръгне по своя път.. Но не в това беше проблемът, а в това, че обвиних него! Нито веднъж не се попитах как се чувства той, защото определено не му беше приятно, когато му казах "искам да се разделим, не виждам смисъл във връзката ни, не искам да ти губя времето, търси си друга". Виждах само моите сълзи и усещах само моята болка, но грешките ми останаха невидими... А неговите бяха толкова ясни... Но всичко е минало.
В момента по-важна е сегашната ми връзка.. За съжаление не мога да кажа, че е идеална.. В началото може би беше, но напоследък започнахме доста често да се караме и то дребни на пръв поглед неща.. Караме се, сдобряваме се, караме се, сдобряваме се.. И разбира се, веднага обвиних него- изнервен е, прави от мухата слон, скучен е, почти не се сеща за мен и т.н. А аз невинната жертва.. Отново виждах своите сълзи и усещах своята болка, без да се запитам: "той как се чувства?"
Сега като се замислих по-надълбоко над нещата осъзнах, че по-голяма вина имам аз, а не той! Всъщност не съм много наясно какви ги върши и какво всъщност изпитва към мен. Но някак в това отношение нямам съмнения. Докато аз направих някой неща, които ако той беше направил нямаше да ми бъде приятно.. Да, той знае за тях, не съм ги скрила и не съм целяла нищо, но все пак.. Обадих в него ревността и макар и да не го прави на проблем усещам как това го човърка и мъчи и още не го е забравил.. Ще се опитам да не се повтори.
Оплаквам се, че не ми показва чувствата си, а всъщност и аз не му ги показвам.. Да, на него за първи път му казах "обичам те", но и той ми го казва и не е достатъчно..
Оплаквам се, че е изнервен и че се караме много, а в повечето случаи аз подклаждам тези скандали, т.е. заяждам се, дразня го..
Помислих и осъзнах грешките си, сега ще се опитам да ги допускам по-малко и се надявам и скандалите ни да станат по-малко..
Винаги съм гледала да се държа с хората така както искам те да се държат с мен. Винаги преди да направя или кажа нещо съм се питала ако ми го направят на мен как ще се почувствам? Не лъжа, защото не искам да ме лъжат. Не изневерявам, защото не искам да ми изневеряват. Гледам да не приказвам за предишните си връзки, защото и на мен не ми е приятно, когато ми говорят на тази тема. Но за съжаление не винаги може да контролираш мислите си, изказванията си и действията.. Понякога правиш нещо, без да се запиташ другия как ще се почувства..
Много пъти съм допускала грешки, макар и малки и несъзнателни.. Но и много пъти съм обвинявала другите.. Някак по-лесно е, когато те попитат защо стана така да прехвърлиш вината на другия.. Както стана и с бившия ми приятел.. Идеална връзка, обаче изведнъж ми омръзна и макар със сълзи на очите му казах: "търси си друга". Но той остана с мен, връзката ни продължи макар и на сила, любовта беше умряла, но продължавахме да бъдем заедно, може би колкото да не сме сами или пък вярвахме, че нещата ще се оправят.. Докато един ден усетих, че той е друг.. Имаше някаква промяна в него.. Нещата ми бяха ясни- имаше си друга.. Беше ми изневерил.. Но каква изневяра беше всъщност това? Като аз самата му дадох това разрешение.. Може би, защото ме заболя.. А и може би, защото бях забравила, че в живота всичко се връща- отнех го от друга, а после друга ми го отне... На въпросите "защо се разделихте" отговарях с "той ми изневери". Да, така си беше, ако не го беше направил може би още щяхме да бъдем заедно или щяхме да се помъчим още месец и всеки да тръгне по своя път.. Но не в това беше проблемът, а в това, че обвиних него! Нито веднъж не се попитах как се чувства той, защото определено не му беше приятно, когато му казах "искам да се разделим, не виждам смисъл във връзката ни, не искам да ти губя времето, търси си друга". Виждах само моите сълзи и усещах само моята болка, но грешките ми останаха невидими... А неговите бяха толкова ясни... Но всичко е минало.
В момента по-важна е сегашната ми връзка.. За съжаление не мога да кажа, че е идеална.. В началото може би беше, но напоследък започнахме доста често да се караме и то дребни на пръв поглед неща.. Караме се, сдобряваме се, караме се, сдобряваме се.. И разбира се, веднага обвиних него- изнервен е, прави от мухата слон, скучен е, почти не се сеща за мен и т.н. А аз невинната жертва.. Отново виждах своите сълзи и усещах своята болка, без да се запитам: "той как се чувства?"
Сега като се замислих по-надълбоко над нещата осъзнах, че по-голяма вина имам аз, а не той! Всъщност не съм много наясно какви ги върши и какво всъщност изпитва към мен. Но някак в това отношение нямам съмнения. Докато аз направих някой неща, които ако той беше направил нямаше да ми бъде приятно.. Да, той знае за тях, не съм ги скрила и не съм целяла нищо, но все пак.. Обадих в него ревността и макар и да не го прави на проблем усещам как това го човърка и мъчи и още не го е забравил.. Ще се опитам да не се повтори.
Оплаквам се, че не ми показва чувствата си, а всъщност и аз не му ги показвам.. Да, на него за първи път му казах "обичам те", но и той ми го казва и не е достатъчно..
Оплаквам се, че е изнервен и че се караме много, а в повечето случаи аз подклаждам тези скандали, т.е. заяждам се, дразня го..
Помислих и осъзнах грешките си, сега ще се опитам да ги допускам по-малко и се надявам и скандалите ни да станат по-малко..
1.
анонимен -
Дечко!
07.05.2009 00:25
07.05.2009 00:25
Та Вие имате идеалната връзка.Не се заяждай и не го дразни.Просто го обичай и му го показвай по-често! Е,надявам се,че той ще ти отвърне със същото!
цитирайколко е важно само едно "липсваше ми" !
цитирайако във своя партьор видиш огледало и когато го обвиняваш за нещо и го сочиш с пръст, да си помислиш, че може би го обвиняваш точно в това, което ти правиш. За мен това е правило и от тогава ми е много лесно. Ако някой ме обвинява в нещо е същото - вместо да поемам вината автоматично се запитвам "Дали наистина аз съм причината или той ме обвинява за неща, които прави той самия".
Успехи в новата ти връзка. Чудесно е, че работиш върху себе си и върху отношенията си с другите.
цитирайУспехи в новата ти връзка. Чудесно е, че работиш върху себе си и върху отношенията си с другите.
една моя приятелка казва, че "Жертвите са тези, които взимат най-много жертви". Но да се чувстваш жертва е много удобно, но и временно решение. Все някога ще ти се наложи да излезеш от тази си позиция, а това значи да поемеш отговорност за действията си. Но ти вече го правиш. Поздрави.
цитирайАко кажеш на мъж, че неволно си докоснала бившия си по ръката, той обезателно ще побърза да ти изневери.
Каквото и да си му казала...
А за бившия, ако държеше на теб, щеше да се опита да те задържи, а не да изневерява без да ти каже и да е скъсал с теб. Въпрос на възпитание и уважение към партньора.
цитирайКаквото и да си му казала...
А за бившия, ако държеше на теб, щеше да се опита да те задържи, а не да изневерява без да ти каже и да е скъсал с теб. Въпрос на възпитание и уважение към партньора.
