Казват, че тези, които се карат всъщност най-много се обичат. Не съм съгласна с това изказване, защото ако има обич между двама души, то караниците са недопустими. Ако толкова много се обичате, то само с поглед ще се разбирате.. А само с поглед да се разбираш с някой е най-хубавото, но и най-трудно постижимото. Изпитвала съм го. Поглеждаш човека и знаеш какво ще каже, знаеш какво мисли, как ще реагира и той знае същото за теб.. Но за да се стигне до този етап трябва или да сте едни и същи като характер, или да се познавате идеално. Но нека не забравяме, че са ни дадени думите, с които да изразим това, което ни вълнува.. Да разчиташ само на поглед не става, защото могат да се получат големи недоразумения.
Със сегашния ми приятел сме прекалено различни. В определени мигове се питам какво изобщо ни свързва?  Явно наистина противоположностите се привличат. Ама любов- трудно е да я разбереш! 
Трудно е да се разберем само с поглед. То и с думи при нас има вечни недоразумения, от които се стига до проблемчета. Само преди 24 часа мислех, че всичко между нас вече е приключило, но снощи си поприказвахме едно хубаво, изяснихме недоразуменията и всичко се подреди идеално. Стана ми по-добре. И Изводът е липсата на комуникация между нас. Ако стане нещо си го премълчаваме само за себе си, измъчваме се сами, гадаем за другия.. После се караме, сърдим.. След ден ни минава, осъзнаваме се, започваме с разговорите, изясняваме се и всичко после е ОК. 
Може би и в предишните ми връзки това е бил проблемът- липсата на комуникация! Трябва да се говори, да се споделя дори и за най-малкото нещо! Да разчиташ само на поглед и да гадаеш не става!