Така ми се иска да спра времето. Макар и за малко, макар и за миг да се насладя по-дълго на определен момент. Ужасно е как времето минава неусетно бързо и нямаш сили и възможност да го спреш.. 
Сякаш вчера бях в първи клас, а днес.. днес вече съм голяма. Всичко остана някъде там в миналото. Единствено спомените са живи. 
Оглеждам се около мен- всичко се е променило. Хората са се променили.. Изглеждат различно, не мога да ги разпозная. Дали и аз така съм се променила?! Може би!

Обичам да мисля за миналото си, но не и за бъдещето.. А се налага.. Налага се да помисля за утре.. да взема решение отсега, да очертая ясни цели и планове, защото времето лети и ще дойде "Утре", а аз ще съм неподготвена и ще се питам "Ами сега накъде?" и ще обвинявам времето, а виновната ще бъда Аз!

Какво всъщност искам? Какво искам от бъдещето, от живота и най-вече какво искам от себе си? Редовно си задавам тези въпроси, но не стигам до отговор. Страх ме е да мисля за далечни времена. Оставям се по течението на времето, каквото ми поднесе това.. 
Имам някакви си скрити дълбоко в мен мечти, за които съм почти сигурна, че няма да постигна, но това не ми пречи да мисля за тях и да полагам някакви макар и минимални усилия. Сега тръгнах по пътя, а той е много, много дълъг, не трябва да се отказвам! Рано или късно ще стигна там, където съм решила.. Въпросът е заслужава ли си? Без да пробвам не мога да разбера, затова въпреки всичко ще продължа.. Сега крача смело, напредвам бавно, всичко е лесно, но след време ще се изморя, ще срещна много камъни, които ще искат да ме спънат, много лоши хора, от които трябва да се пазя! Но ще успея! Вярвам в това! Дори и да не е от първия път- просто не трябва да се отказвам! 
Искам след време да се гордея със себе си и с това, което съм постигнала..
Времето лети, но и аз ще полетя с него.. Едва сега започва животът ми!

може и да не ми повярваш, но ти си от лошите хора, и е хубаво да направиш нещо, за да се промени това
Някак трябва да заобичаш другите, но не престорено, както сега, а да си убедена в своята неземна същност.

Миналото е свързано через сегашното с бъдещето. Дори да не мислиш за бъдещето, ти го мислиш.

Ако загубиш вярата си за добри и лоши хора, никой не може да ти стои в пътя.

Каквото и да правиш е правилно макар да ти изглежда криво. Каквото е, е. Иначи не би се омесилó. Сърцето ти говори нито криво нито право. Сърцето ти е успеха ти.

Silence