Стоя и си мисля за него.. За колко кратък период от време превзе мислите ми и сърцето. След всичко случило се през 2008-та година не очаквах да се влюбя и да заобичам някой. Та аз дори бях намразила мъжете.. След толкова много наранявания, лъжи, предателства, болка и сълзи дори и не исках да чувам за връзка. Бях загубила надежда, че някога ще срещна човек, на който да вярвам и който да обичам. Бях се отдала на самотата. А понякога се лутах отчаяно с кой ли не.. В определени мигове бях щастлива, а в други нещастна.. Чувствах се ограбена, безсилна, изморена.. Но въпреки всичко продължавах отчаяно да търся, но все попадах на такива индивиди, които ама изобщо не ми допадаха и ме отблъскваха на километри от тях. Колкото и да се опитвах да им дам втори шанс не се получаваше- вместо да ми допаднат с нещо, те още повече ме разочароваха и отблъскваха от себе си.. Мъжете си играеха с мен, аз си играех с тях.. Нараняваха ме тези, които исках и държах на тях, а аз наранявах тези, които държаха на мен.. Мразех се. Исках да се променя. Исках да срещна някой, който наистина си заслужава и който наистина ще обичам. Но бях спряла да го чакам и търся, защото видях колко е трудно..
Но той сам се появи, неочаквано за мен. Поредната среща от интернет.. Допадна ми, но честно казано не очаквах нищо. Както казах вече бях изгубила вяра.. Обаче се видяхме и втори път, дойде да ме изпрати и ме целуна. Аз бях изненадана, но отвърнах на целувката му. След това ми беше някак кофти, чувствах се несигурна в себе си.. Прекалено бързо се случиха нещата и не исках да го подведа и нараня, защото той определено не го заслужаваше. 
Но сега и за миг не съжалявам, че нещата се случиха толкова бързо и неочаквано.. След всяка следваща среща усещам, че започвам да го обичам все повече и повече..  Той наистина е страхотен. Специален. Чувствам го много близък. Имам му пълно доверие, мога да му споделя всичко. Постоянно е в мислите ми, в сънищата.. И най-важното нещо- за първи път през живота си изрекох думите "обичам те". Чак не мога да повярвам.. Досега на никой не ги бях изричала лично. И искам да продължавам да му го казвам, но най-вече да продължавам да го обичам, защото той го заслужава. Не искам да го загубя. Вече намерих това, което търсех и не искам и да си помислям за друг. Стремя се да не допускам грешките, които съм допускала с другите.. Също така гледам да не се влияя от чуждото мнение.
И най-хубавото е, че чувствата ни са взаимни! Обичам го и искам да продължа да го обичам.. Не искам никой и нищо  да застава между нас! 
С него ми е толкова приятно.. Когато съм в прегръдките му забравям за всичко друго.  Щастлива съм!
Той е толкова мил и добър.. Всичко е като сън, който не искам да свършва! Имам нужда от него и любовта му, за да се чувствам жива!