Какво му трябва на един човек? - покрив над главата, легло на което да спи, маса, върху която да има храна, работа, която да върши с желание, любов, която да топли душата му..
Дребни неща на пръв поглед, но доста важни. Проблемът идва, когато ги имаме, а сме недоволни. А това е доста често явление при повечето хора, да не кажа при всички.. Свикнали сме да искаме най-хубавото за себе си.. Искаме да имаме най-красивото жилище, да караме най-модерната кола, да работим най-престижната работа- независимо дали ни доставя удоволствие или не- по-важното е да вземаме най-високата заплата! И разбира се, да имаме до себе си перфектната и идеална половинка, която да ни обича безкрайно много, да е добър/а във всяко едно отношение и какво ли още не..
Но дори и да постигнем всичко най-.... ; си мислим, че има нещо друго, което е по най- от нашето и тръгваме да го търсим, а това понякога се оказва най-голямата грешка!
Конкретно за любовта- винаги съм се придържала към мисълта, че всяка следваща любов е много по-красива и истинска. Още съм на това мнение ОБАЧЕ много трябва да се внимава и да се знае границата! Защото идва един такъв момент, в който просто няма следваща.. няма втори шанс; филма няма повторение.. 
Да, понякога е доста трудно дори, когато си намерил това, което цял живот си търсил и си искал. Доволен си, щастлив си, но от време на време нахлуват разни черни мисли и въпроси в главата ти.. Имаш нужда от нещо по-различно.. Както казва една моя колежка за приятеля си "Цял живот съм само с него, понякога искам само да се почувствам желана и от някой друг, а не само от него.." И е права- всеки един има нужда от признание, от това да почувства, че е желан, търсен, че все още го бива.. Нужно е едно малко изкушение, но което да преодолееш, а не на което да се отдадеш!
Доста често си задавам въпроса "Щастлива ли съм?" Отговорът всеки път е различен.. Но определено преобладава положителният. Гледам да се радвам и на малкото, което имам, което всъщност хич не е малко- някой хора нямат и това. Доволна съм, благодарна съм, щастлива съм. Може би искам да се науча да бъда безгрешна, но това някак е невъзможно, а и след време осъзнаваш, че грешките са били нужни и полезни. Трябвало е да се случи определеното нещо, за да размислиш, за да се осъзнаеш, за да промениш някой неща..
Нищо не е случайно. Всичко си е подредено, колкото и объркано да ни изглежда понякога..  Ние сами го объркваме- най-вече в мислите си.
Понякога ни е нужно много малко, за да сме щастливи!
По-добре да заспиваме на неудобно легло, но с усмивка, отколкото на удобно, но с проблеми.
По-добре да имаме един единствен човек до себе си, с който да заспиваме, отколкото всяка вечер да ги сменяме..
По-добре да работим, работа, която ни доставя удоволствие, а не такава, която ни доставя много пари..
Не всичко в този живот се мери в количество.. не всичко е пари, не всичко е най-.. 
Най-истинските неща са невидими за очите- те просто се усещат..
Какво му трябва на един човек? Нещо малко, но стойностно!