Понякога нещата в живота се подреждат идеално, толкова идеално и хармонично, че започваш да не си доволен.. Всичко е толкова красиво. Всичко, което си искал някога си го постигнал и това те е направило много щастлив, но за кратко.. Осъзнаваш, че си бил много по-щастлив по пътя към върха, а не на самия връх. На върха, на който виждаш пътя, който си извървял, трудностите, които си срещнал, онези малки неща, които са те спъвали, наранявали, отчайвали.. Но ти с цената на голяма болка си решил да се бориш и да стигнеш до края.. И вече си там, но сякаш не си щастлив! Вече няма за какво да се бориш, няма за какво да мечтаеш, няма за какво да мислиш, няма какво да искаш- ти имаш всичко! И целите ти свършват.. Усмихваш се, но сякаш насила.. Заспиваш спокоен, събуждаш се спокоен и всичко е едно и също.. всеки ден.. Няма тунел, няма светлина, която да търсиш- ти си я открил.. Светът е светъл, толкова светъл, красив и подреден, че ти се иска поне за малко да стане тъмно.. Искаш да счупиш нещо, да развалиш красотата, да превърнеш всичко в хаос, за да има смисъл живота ти.. За да усетиш, че си жив, че имаш чувства и знаеш какво е да нямаш, какво е самота, какво е болка, какво е да те предадат.. Какво е да нямаш сили и да не искаш да живееш, но въпреки това да не се предаваш и да гледаш само напред.. 
Имаш нужда от нещо по-различно-
Интрига.. Грешка.. Залитане.. Нараняване.. Болка..
Сълзи, които да пречистят душата ти..
Хората, които имат всичко не са щастливи.. Щастливи са онези, които нямат нищо друго освен мечти, цели и добро сърце изпълнено с борбеност и надежда..
Не са щастливи онези, които са постигнали всичко и имат това, което са желали, защото след като го получат стават недоволни и искат нещо ново, а след като изгубят старото осъзнават всъщност колко са били слепи.. Имали са най-голямото щастие, но не са го забелязвали.. Били са на върха, близо до небето, но това не ги е удовлетворявало и са поискали самото небе.. но то е безкрайно... А щастието не е там.. Щастието е някъде там по пътя към върха, където малките камъчета те спъват, но ти вярваш, че ще стигнеш.. някъде там, където ще бъдеш щастлив или нещастен..