Доброто е това, което поражда удоволствие, а злото- това, което поражда болка.

Свободата е вид преследване на щастие.

Всичко, в което сме сигурни, са идеите и чувствата.

Да бъдеш, значи да си осъзнат.

Моралните ни убеждения са основани на чувствата, а не на разума.

Човекът по природа е добър; обществото е причина за поквара и порок.

Пълното знание се основава на вярата.

Човешкият ум е жертва на някои типични интелектуални правила.

Самоизучаването е първа задача на човека и първа негова отговорност.

Въпреки че цялото знание започва от опита, то не възниква от опита.

Единственото добро без квалификация е добрата воля.

В човешките дела е възможен постоянен напредък и подобрение.

Човешките същества са мотивирани единствено от желанието да постигнат удоволствие и да избегнат болката.

Щастието е идентично с удоволствието, нещастието- с болката.

Удоволствията се различават едно от друго само по количеството, никога по качеството.

Разумът води към истина; истината води към справедливост. 

В човешкия живот съществува несигурност и тя може да се преодолее само с човешката решителност.

Истинският проблем на човешкия живот е смъртта.

Цялото развитие на човека зависи от това да обичаш и да бъдеш обичан.

Това, което дава възможност на един човек да води другите, може да се научи.

Никой не е абсолютно независим, защото човешкото оцеляване зависи от взаимопомощта в обществото- оттук и важността на ценностите, общуването и законите.

Никой не може със сигурност да потвърди или отхвърли съществуването на Боговете.

"Доброто" е "това, от което всички неща печелят"
 
Истинското удоволствие се крие в невъзмутимостта.

Лошите постъпки на другите не ни вредят; вредни са по-скоро нашите собствени мнения за тези постъпки.

Вярата и разбирателството вървят ръка за ръка: "Разбери това, в което може би вярваш; Вярвай в това, което може би разбираш."

Източник:
 Книгата "Великите мислители на Запада."