:(

невероятен пост!!Наистина е за "препоръчани"....насълзи ме душцо.....едва ли някой не се е сблъсквал с това...а всъщност това е първия пост който чета по темата...очевидно е болно място за много хора които си мълчат....но едва ли само с разговори могат да се попроват нещата...а и всеки си има причина / според него съвсем основателна/...за да замълчи за насилието...аз мисля че тази причина се нарича Его...никой не иска да покаже смазаното си Аз пред другите...които в повечето случаи ще разкажат споделеното на други...

прочувствено и вярно.Няма какво друго да кажа.Яка ни душа-дето викат хората.........

ражда викове утре!Знам!Реклама - говорете с децата си!Лицемерна ми се вижда на фона на твоя пост!
Защото това мълчание не ражда нищо - то убива!
Убива доброто, убива живота!
Обществото ни е болно - и най - потърпевши са беззащитните!
lubima е права - за това трябва да се говори - и то не с показни акции и реклами!Знае ли някой жена, на която разните му агенции да са помогнали в такъв случей?Аз не знам! Но може би има!И има начин да разкажат за това!
Защото когато отчаянието е пълно - в душата ти е тъмнина и не виждаш пътя! И трябва друга добра душа да ти помогне да си помогнеш сам!Знам го от личен опит в друга връзка!
Стана дълго - но повярвай ми - само с писане на постинги няма да стане!Или с вяра в институциите ... ха,ха!
Поздрав!

Знам, че само с писане няма да стане! Не целя да променя нещо! Просто повдигам тази тема, защото смятам, че е проблем, който касае много жени! Ако не друго, то трябва да се говори за него! Няма да постигнем нищо ако мълчим и таим в себе си! А за институциите- търсим ли помощ от тях? Как да ни помогнат те като си мълчим?! А иначе да- и те няма да ни помогнат! Ако сами не си помогнем няма кой да го направи!

по който да тръгне.
Силни?
Не, напротив...много сме слаби,
само се правим на силни, не знам защо....
и за кого...и кого заблуждаваме...
себе си - не можем!
Винаги можеш да си тръгнеш,
нищо и никой не може да те спре,
дори мисълта за децата. Личното достойнство няма цена. Това е само оправдание.
Животът си е твой - ти избираш как да го живееш!

съгласна съм напълно с твоето мнение! По-скоро наистина сме слаби, защото ако бяхме силни щяхме да си тръгнем, защото избор определено винаги има..

Не е луд който яде баницата ами който му я дава.
Жените обаче също са голяма истерия.
Въобще, мразя драмите

Да, съгласна съм с теб! Жените също имат вина, т.е. понякога те самите се дразнят и ядосват мъжете, а драмите определено не са приятно нещо!

hubava tema i mnogo vqrna! jalko, 4e myjete sa tolkova jestoki

не че толкова държа да съм на терсене, но не обвинявайте мъжете във всичко!

Има палачи има и жертви. Не може да се каже, че винаги жените са жертвите. А ако са, те са се държали като такива и са провокирали такъв тип отношение.
Не говоря празни приказки, имала съм неприятности най-вече със семейството на съпруга ми, които искаха да наложат тип "патриархално семейство". Като заех твърда позиция да видиш как се оправиха нещата, не от само себе си разбира се.
Така че - всичко си зависи от самия човек и никой не му е виновен, ако се е принесъл като "жертва".

Поздрави за постинга, жените би следвало да си дадат сметка за тези неща! :)

хм, и моят баща е такъв. все едно е описан той. само че при мен е имало и физическо насилие. но съм забелязала едно - жените, които се оправдават, че правят всичко заради децата - лъжат безобразно. уважавам майка си обаче съм наясно, че тя е просто меркантилна кучка. след скандал изпада в истерия. откакто сме осъзнати хора с брат ми, тя все повтаря, че трябвало да й помагаме. е как едно дете на 10 години примерно да помогне! сега е друго. на 26 съм и няма сила, която да ме убеди, че поведението на майката е правилното. защото след сълзите бащата й дава пари и все едно нищо не се е случило. нечовешко е просто.
посегна и на мен. обадих се в районното и затова майка ми ме нарече неблагодарница и изрод. обаче не се предавам. подадох жалба срещу него и има ефект. години наред този човек ме нарича курва, кучка, псува мен и брат ми на майка. а и двамата сме с образование и професии, не излагаме родителите си, но те излагат нас. накратко - виновни са и двамата. на такива хора трябва да им отнемат децата. винаги има избор, винаги има къде да се отиде. важното е да гледаш с кого сключваш брак. ако изобщо на някой вече му се иска брак. защото за себе си съм убедена, че деца ще имам, но мъж до себе си няма да изтърпя. печеля достатъчно, за да съм и мъж, и жена.

Знам че ти е било много тежко (подобен случай на твоя съм), но от личен опит знам, че мисли от рода на "всички са такива" не са много полезни. Има най-различни хора. Това, че си независима и го съзнаваш е чудесно. Нямам право да ти се бъркам. Сама избираш как да живееш живота си, но не мислиш ли, че можеш сама да си затвориш някоя врата за щастие, ако се пренавиеш в посоката на крайната еманципация. Пожелавам ти само хубави неща от тук нататък :) Не позволявай, не продължавай да плащаш допълнителен данък заради преживяната болка.
http://www.youtube.com/watch?v=vrK2ahuqsAw

Dosega vse sum imala mirni partnyori, nikoi ne me e bil, ne mi go e i namekval. Skandali su6to ne e imalo.
No kogato imah problemi s edno gadje, v koeto bqh vlubena, vsi4ko mu pro6tavah i turpqh. Ne sme se karali, toi prosto me unijava6e po drugi na4ini. Zatova si mislq, dobre, ami ako mnogo obi4am supruga si, vupreki 4e me bie otvreme-navreme?
Sega naistina zvu4i tupo da ne go zareja. No kakvo li 6te e da sum dale4 ot lubim 4ovek?
Ti si napulno prava, na tvoq strana sum. No ako se otdam na tazi slabost? Ami ako e lo6 s men, a dobur kum decata? Taka 4ovek se razkusva zaradi 4uvstvata, koito protivore4at na nujdite mu.
V moeto semeistvo ima nasilie, no v detstvoto mi go nqma6e. Poqvi se naskoro.

Аз също съм била от семейство подобно на твоето, дори по-лошо и мога да кажа,че ако белезите по тялото минават , то тези в душата остават за цял живот. Жените, които тъпрят насилие от своите мъже и го премат за нещо нормално са не по-малко виновни от насилниците.
Те нямат право оправдават собствената си слабост, нерешителност и неспособност да са независими с това ,че го правят заради децата си,защото те вредят най-много именно на тях. Много по-добре е децата да имат един родител, отколкото да живеят в подобна среда. Защото ако днес мъжа ти те пребива ,утре ще пребива и децата ти или даги обижда,което срива тяхното самочувствие. После те започват да приемат тези отношения за нормални и същото се повтаря и в техните бъдещи семейства. Психолозите казват, че момичетата, които са израстнали в подобни семейства стават като майките си в новото си семейство, а момчетата като бащате си. Но това е най- малкото ,защото всеки знае,че значително голям процент от пестъпниците са били точно от такива семейства, като и наркоманите. Когато някой звяр цял живот те измъчва в един момент и ти ставаш звяр!

не решава нищо - то само приглушава картината!Но силата като аргумент подсказва липса на други доводи!Или неумение да са общува!
А умението да се общува е най-важното - щото дали те бият, или те тормозят по друг начин - няма значение!И когато в детството не успееш или няма кой да те посвети в умението да изразяваш себе си и да разбираш другия - резултатите са катастрофални!

Повечето жени търпят, но не заради търпение. Търпение означава да очакваш момент, в който нещо ще се случи, в случая, в койт нещо ще се промени. Жената търпи, просто защото страхът от самотата е по-голям.
А колкото до мъжете, избора е до жените. Има група жени, които не искат нищо друго, освен удобствата на по-богаташките среди, затова рискуват да вземат такъв мъж. А мъжа... в тези среди нервите са много, така че понякога трябва да си изкарва стаилия в него яд и просто да набие някого, но отново страхът да не бъде победен го кара да бие някой по-слаб от него и на когото няма да причини такива щети (т.е. жена му няма да го напусне).
Накрая, както каза ти, от слабостта на жената и от жалкото и изнервено поведение на мъжа, всичко се пренася на децата. Тези деца не познават полагащата им се по право родителска любов, така че не може да се очаква от тях каквато и да е друга любов, само омраза.
Но тази групичка от мъже и жени (и деца), макар и много известна на всички, не е единствената група. Хората са много различни и макар да се говори много за тези случай, има и много други типове хора. Ако си дете е въпрос на късмет, в какво семейство си се родил, но ако си голям човек, нещата зависят изцяло от теб.

Една от най-често срещаните заблуди е, че мъжът, който е посегнал веднъж, ще се промени и никога няма да повтори. Винаги повтаря, потретва, почетвъртва... Излива агресията, комплексите си за малоценност и липсата на увереност в мъжките си достойнства върху жената, като й вменява чувство за вина. Първоначално жената си мисли, че търпи всичко, защото обича мъжа си и се надява семейството да се укрепи. Но, ако се замисли, жената ще установи, че поради манипулацията и контрола, оказвани от съпруга й върху нея, тя се стреми да спечели благоволението, да преодолее болката от отхвърлянето и да се почувства обичана. Минава време докато осъзнае, че всъщност не го обича, по-скоро го мрази, но потъпканото й достойнство няма сила да я изкара извън тази ситуация. Когато е вътре, жената вижда нещата под различен ъгъл - опитва се да си намери оправдания защо не си тръгва. Чак след раздялата започват въпросите: "Как съм могла да търпя толкова време? Защо му позволих..."

Митове и реалност за домашното насилие
МИТ: Жените, претърпели насилие са много малък процент.

РЕАЛНОСТ: Не може точно да се определи броя на жените, претърпели насилие, тъй като този феномен, както и изнасилването са престъпления, за които рядко се докладва. Оказва се обаче, че 20% - 50% от всички съпруги са малтретирани.

МИТ: Насилственото поведение е ограничено само в слабо образовани семейства от по-низши социално-икономически слоеве.

РЕАЛНОСТ: Насилственото поведение се среща във всички социални слоеве. Неочаквано широко е разпространено сред полицаи, лекари и мъже с помагащи професии.

МИТ: Съпругите също бият мъжете си.

РЕАЛНОСТ: Да, това се случва, но трябва да се отбележи, че на всеки тормозен съпруг се падат 10 насилвани съпруги. Разликата обаче е в степента на насилието: жените получават далеч по-сериозни физически наранявания от мъжете.

МИТ: Съпрузите винаги водят борба помежду си. Това е нормално и не е толкова страшно.

РЕАЛНОСТ: Обикновено във всяко семейство има конфликти, но различното в семействата, в които има насилие е неговата интензивност и жестокост. Според полицейски данни, домът е “детската градина за насилието”, а не улицата. Оказва се, че 85% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие. За да се отстрани насилието в обществото, трябва да се премахне насилието в семейството.

МИТ: Шамарът никого не наранява.

РЕАЛНОСТ: Домашното насилие се различава по честотата си– от ежедневно до веднъж на няколко години. изическите наранявания могат да бъдат от синини до различни счупвания, изгаряния, спукани тъпанчета, разбити устни, откъснати кичури коса, счупени зъби, следи от опити за душене, разкъсани зърна на гърдите и др., при които се налага многократно жените да бъдат хоспитализирани. Нараняванията могат да доведат до фатален край. Постоянният физически тормоз е опасен за душевното здраве на жертвата. Нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство са наранени.

МИТ: Насилваните жени са мазохистки и това положение им харесва, иначе не биха останали.

РЕАЛНОСТ: Редица са факторите, които спират жената да напусне– срам, икономическа зависимост, несигурност за децата и дори любов към партньора- насилник. Дори жената да напусне, няма никаква гаранция, че тормозът ще престане. Насилникът често преследва своята съпруга или приятелка след раздялата.

МИТ: Жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити.

РЕАЛНОСТ: Прилагането на насилие е непредвидимо и няма никакво значение това как се държи жената или какво казва– дали е пасивна или агресивна. Дори когато някой да прояви несъгласие, никой не заслужава да бъде бит за това.

МИТ: Мъжете, прилагащи насилие са психопати.

РЕАЛНОСТ: Насилниците често водят “нормален” живот с изключение на това, че не могат да контролират агресивните си изблици.

МИТ: Насилникът не обича партньорката си.

РЕАЛНОСТ: Не е задължително насилникът да се държи брутално през цялото време. Обикновено след епизоди на насилие, той често е изпълнен с разкаяние и обещава, че това няма да се повтори.

МИТ: Злоупотребата с алкохол е причина за насилието.

РЕАЛНОСТ: Алкохолът наистина намалява контрола над агресивните импулси, но може да служи и като извинение за тяхното изпускане. 1/3 от насилниците имат проблеми с алкохола, но бият партньорките си в трезво състояние, 1/3 не пият въобще и 1/3 прибягват до насилие, само когато са пияни.

МИТ: Насилническото поведение на мъжете е в отговор на феминисткото движение.

РЕАЛНОСТ: Побоят над съпругите съществува далеч преди началото на феминистките движения. Едва напоследък започнаха да се създават закони в защита на жената от домашно насилие като резултат от феминизма.

МИТ: По-голямата част от обществото не приема домашното насилие.

РЕАЛНОСТ: От изследване проведено сред студенти, става ясно, че над 60% от мъжете и жените мислят, че е нормално да се “пошляпва” съпругата.

МИТ: Законът защитава жертвите на домашно насилие.

РЕАЛНОСТ: Според българското законодателство се наказва само домашното насилие, което е довело до тежки физически травми.

МИТ: Насилникът може да бъде арестуван.

РЕАЛНОСТ: Много полицаи подценяват опасността в ситуацията и не информират жертвата за нейните права. Ако бъде арестуван насилникът, не след дълго той е на свобода и може да започне да я бие и заради това, че заради нея е бил арестуван.

МИТ: Подслоните развалят семействата.

РЕАЛНОСТ: Да се предполага, че подслоните разрушават насилствените бракове е като да се твърди, че болниците са причина за пътните произшествия. Около 75% от жените, които са били в подслон за жени, претърпели насилие, се връщат при партньорите, които са злоупотребили с тях. Жените сами вземат своите решения.

МИТ: Насилниците бият и децата си.

РЕАЛНОСТ: Не е задължително, но в 3 от 4 насилствени брака, в които има деца, те са физически тормозени. Проблемът по-късно е, че децата от семействата, в които е имало насилие, имат склонност към започване на насилствена връзка като възрастни– 60% от момчетата, които са били свидетели на насилие, стават насилници и 50% от момичетата стават жертви на домашно насилие.

МИТ: Насилниците спират да упражняват насилие, когато се оженят.

РЕАЛНОСТ: Много често насилието започва, когато жената забременее. Неговата честота ще се увеличава, ако мъжът не потърси професионална помощ.

МИТ: Веднъж приложил насилие, мъжът става насилник за цял живот.

РЕАЛНОСТ: Не. Има програми за консултация на мъже, проявили насилие, които им помагат да търсят ненасилствено решение на проблемите. Важно е да се знае обаче, че 9 от 10 насилници не смятат, че трябва да прекратят насилието и затова никога не се опитват да потърсят помощ.

МИТ: Веднъж насилена, жената става жертва за цял живот.

РЕАЛНОСТ: Има нарастващо обществено разбиране към положението на жените, претърпели насилие и техните деца. Има консултиращи програми, осигуряващи подкрепа и помощ на жените, гореща линия, осигуряваща кризисна психологическа помощ, подходящи служби, организации и подслони.

http://www.divafoundationbg.org/domesticviolence.shtml?x=67

doma6niqt tormoz e ne6to stra6no. az sy6to sym bila jertva na doma6en tormoz, no za 6tastie sybrah sili i si trygnah. Jeni, bydete smeli

Насилието ражда насилие! Не позволявайте децата ви да са свидетели на това!

Едно мнение и от мъж.. Какво да кажа.. домашния тормоз наистина е сериозен проблем. болни мозъци колкото си искаш. Аз жена не съм удрял, но да ви кажа честно понякога вие си го търсите и заслужавате..

Съгласна съм, понякога ние жените имаме вина, но все пак всеки греши, скандалите и боя не оправят нещата!

Защо търпим ли? Защото не можем без мъжете! И те знаят това.. затова си играят с нас! Ние сами им го позволяваме, така че нека не ги обвиняваме..

Права си, без мъжете не можем! Без тях нямаше да е интересно.. Нямаше да знаем какво е болка..

Какво винаги-мъжете ви са виновни! Ми никой не ви е вързал с белезници бе! Свободни сте, вървете където искате, правете каквото искате.. Нали вие сте си го избрали този мъж, нали сте го обичали.. И сега кво- бие ви, ми нека ви бие бе! Нали все лоши мъже харесвате, харесвайте си ги, вземете си ги в къщи да ви бият. Вие сте мазохистки, кво ви пука1

За съжаление си много прав! Май истината е това- мазохистки сме, а вие сте... айде ще си спестя коментарите! :))

Нужно ли е да ти разяснявам този вид мъже какво си търсят и заслужават? Никое човешко същество не би следвало да бъде подлагано на подобно отношение! В тази връзка обърни внимание поне на първите 5 точки от: http://ius-vt.hit.bg/izvori/h2.html

така е, никое същество не заслужава такова отношение, но нека не забравяме, че има и жени, които тормозят мъжете си. нещата са взаимосвързани.

Преди време понатупах един съпруг, който беше пребил жена си, тя избяга при сестра ми, а той дойде и ми се нахвърли, упреквайки ме, че аз съм "ебача". Пуснах му кръв и после, докато живеех в този квартал не повтори. Обаче не знам защо никой не споменава вербалния терор на който 90% от жените подлагат половинките си. А той не е по-малко гаден от физическия, вярвайте. И често води до такъв. Спомнете си "Пропадане" с Майкъл Дъглас...

съгласна съм с голяма част от написаното от теб, но не разбирам изречението с богатите мъже. Искаш да кажеш, че те по-често насилват съпругите си ли? Лично аз работя по темата "домашно насилие" и искам да ти кажа, че няма доказана подобна връзка. Това е един стереотип, ширещ се, за да се покаже за пореден път колко са лоши богатите и колко добри бедните.

Според статистиките на 10 тормозени жени се пада 1 тормозен мъж, но лично мен цифрите не ме интересуват. Дори и ако съотношението беше 1:1, какво от това? Въпросът е принципен - не е редно, не е правилно... Би следвало да окажем разбиране, съдействие и подкрепа на жертвите, не да им търсим вини!
gothic,
По мое мнение вербалият терор е не по-малко подтискащ от физическия, но защо мъжете тук прехвърляте топката в нашата градина? Темата е "домашен тормоз". Каква позиция взимате вие? "О, има и кофти жени" - браво, проблемът е решен. След като и сред нас имало такива, ние нямаме право да се оплакваме, така ли?

Не, но според мен богатите имат по-големи изисквания. Примерно ако мъжа живее в дома на съпругата си, изкарва по-малко пари от нея и един вид е зависим от нея, то едва ли ще се държи с нея като с животно, защото тя ще го изгони..

ни най-малко...просто знам че никой проблем не е едностранен.

Страхотен материал. За съжаление това е самата истина, релността е срашна. Освен съпруги, съм запознат и със случаи в които възрастни женици са тормозени от синовете си - алкохолици, безработни, искат само пари. Иначе се намират и свестни мъже де, не всички са такива. Бих искал да ви предложа един линк, където всеки може да се запознае с прости думички как го защитава закона, към кой да се обърне, какви документи са му необходими. В сайта има и действителна заповед за защита, всеки може да види в общи линии как точно ще го защитят срещу насилника. Интересно е да се отбележи, че НЕ САМО ФИЗИЧЕСКОТО НАСИЛИЕ се квалифицира като домашно насилие, има много други критерии. Ето и обещания ленк: http://bgzakoni.com/index.php?option=com_content&view=article&id=171:200...
А ето тук Заповед за защита: http://bgzakoni.com/index.php?option=com_content&view=article&id=200:200...
Обърнете внимание, че не жертвата трябва да се притеснява къде ще отиде, а съда отстранява насилника за определен период от време от жилището, за да му дойде акъла, ако мога така да се изразя

Аз не мога съвсем да говоря от личен опит ( като изключим баща ми). Но ще дам 2 съвета:

1. Бъдете финансово поне малко независими. Имайте винаги малко пари на страна, добра професия или много добри приятели. За да имате избор. Знам че много хора искат да дават всичко за семейството, но не режете всички пътища назад.

2. Намерете си истински приятели, такива с които може да споделите всичко, които могат да ви подслонят, та дори и с децата.

Знам че във Варна има защитени жилища, в който настаняват за няколко месеца, така че има надежда.
Смятам че да си тръгнеш не е слабост, а сила - да осъзнаеш че нещата няма да се променят, да поемеш живота в ръцете си.
Няма физическо насилие без психическо, да живееш винаги в страх, да предчустваш кога идва боя. Не трябва да се оставяте жертви, защото следващия път може да е фатално, дори и по невнимание.

с мен се случи точно това
скандалите бяха всеки ден по един сценарий но по различни поводи
започваше се със скандал после казваше какво иска а като го полечеше почваше да реве
изтърпях 5 месеца и си отидах

Ако ви биеха както тряб ва нямаше да пишете такива глупости

имам две дъщери едната вече е семейна другата е студентка живота ми мина в очакване ,че някой ден ще настъпи промяна в съпруга ми да поеме отговорност като глава на семейство но уви вече 30 год това не се случи , а аз се изморих да бъда мъж , жена , майка и т.н той си продължава неговия начин на живот работи за МРЗ но още щом се върне в къщи независимо дали е по обяд или 17часа след обяд посяга към алкохола и за него всичко е наред не е посягал да ме бие но е грубиян , може би и аз имам вина за неговата безотговорност оставих се много дълги години в очакване , че все някой ден ще се промени но уви това не се случи нито пък се надявам тепърва да се случи , но за съжаление това рефлектира върху психиката ми не го чувствам като близък човек отвратена съм от всички негови постъпки но " късно е чедо " е казал народа .

Ами много ясно че ще има пердах. Аз лично съм бил свидетел че понякога сте супер дразнещи. Просто не си знаете мярката. Затова бой бой и пак бой. Пък като не ви изнася прав ви път, никой не ви спира. кво сте се заоплаквали. Е има и крайни случаи когато за щяло и нещяло си търси повод да ви пребие, но те са изключения. Пък голяма работа пляснал ви едно шамарче и вече го искарахте кварталния насилник. Така че всичко е нормално ако е в разумни граници .

as sasho sam gertva na tormos psixi4eski i fizi4eski iskam da se maxna ot tozi at no nemoga nqma kade da otida imam 2 deca i sam dlagna da tarpq kagetemi kakvo da pravq

Way to use the itnrneet to help people solve problems!