Не мога да бъда другата жена. Въпреки любовта ми. И прошката. И обещанията. Въпреки любовта ти към нея. Велика любов. И закъсняла.. Господи, толкова закъсняла. Погледни ме в очите. Потопи се в тях. Какво остана. Спомени? Забрава? Потъпкани мечти. Нищо друго ли не виждаш? А бъдещето? Нейно ли е? Колебание... Може и да има надежда. За нас. Има ли "нас"? Не мога да те деля. Не мога да чакам. Да ти премине или да я разлюбиш. Или и двете? Какво чувстваш, когато си с нея? Омраза- за това, че дойде в неподходящ момент? Има ли подходящ момент за любов? Тя идва, когато не я чакаш. Движи се по собствени правила.. Дали са хаотични? Не мисля. За всичко, което ни се случва, има причина. За другата жена не искам причина! Не я искам в живота ми. Усещам я някъде около теб. Знам как ухае, какво червило носи, какви са косите й... Друго не искам да знам. За какво ми е? Може и да е красива. Спри за малко! Седни до мен. Браян Адамс пее: "Обичал ли си някога жена?"...Тежък блус. Кого обичаш? Кого сънуваш? За какво мечтаеш? Отговорите са в текста на песента: "Виждаш ли неродените си деца в очите й? Тя ли е Жената? Другата Жена? Единствената ли е? Желаеш ли я? Повече от мен? Можеш ли да изтриеш спомените от миналото-щастливото минало, и да се отдадеш на неястното бъдеще? Толкова ли е силна тръпката? Нощем се въртиш в леглото. Сигурно би искал да си до нея. Не спиш. Страдаш. Жадуваш я... Не можеш да я имаш! Тя трябва да остане една красива мечта! Просто друга жена. Нека е любов! Дори и страст.. И емоция. Но нищо повече" Остани. Какво знае тя за теб? Няма нужда да се учи.. Аз съм тук. И те обичам! Все още.. И въпреки всичко. Аз не мога да съм другата, да бъда миналото. Трудно прощавам. И никога не забравям. Другата ще я забравя. Много бързо-това обещавам! Остани. Не, не те моля. Трябва сам да го пожелаеш. Изборът е твой. Да останеш и да живееш по старому или да останеш и да променим нещата. Нямаш друг избор! Другата жена не е избор. Тя е мъка, страст, грях, енергия, полет, желание, страдание, фантазия, идилия, наказание... Но не е избор. Любовта е безумно заблудена. Оглупяваш. Страдаш. Изгаряш. И за какво?! Заради усещането, че летиш? Ще се приземиш- и тогава тя няма повече да краде съня ти, емоциите ти, мечтите ти. Ще бъде просто жена. Сън. Спомен. Прегрешение. Друга жена, с която си бил някога... Спомените се лекуват. И отшумяват. Времето ги смалява, стопява и разпръсква. Един ден се събуждаш и просто ги няма! Торнадото е отминало. Бурята е прекършила клоните, но не е изтръгнала корените. Пусто е. И е тихо. Но и покойно. Другата е видение, която някой ден можеш да нарисуваш в картина, да излееш в стих, да усетиш в песен.. Бъди творец! Болката ражда велики прозрения-световна класика, вечни шедьоври. Мъката е двигател на изкуството. На великото изкуство. И на вечните балади. Възпей я в песен, но я остави! Нарисувай я, но я забрави! Люби я, но не я обичай! Изживей своята красива приказка и затвори книгата. В живота ти няма място за две жени. Остави една. И това съм аз. Другата жена?! Тя отива при друг.. Когато станеш на 80, може да ми разкажеш за вдъхновението си. Ще те изслушам. И ще ти простя. Всъщност отдавна ще съм ти простила. Докато съм единствената, докато си с мен, докато "другата жена" е просто привидение...

Източник: 
Списание АННА