Май с напредване на възрастта на човек, всяка следваща календарна година минава все по-бързо и неусетно…

И ето, мина още една година от моя живот, която мога да я нарека „пропиляна година“. Пропиляна, защото цяла година тъпках на едно място и не постигнах никакво развитие- нито в личен план, нито в работата, нито никъде… Няма кой знае с какво да се похваля.. Но въпреки всичко беше хубава година, не ми е липсвало нищо..

 Успях да запазя любовната си връзка макар и да са ми минавали мисли за раздяла.. имахме хубави моменти заедно, опознахме се още по-добре, видяхме и някои лоши неща в другия, повишавахме си тон, карахме се… но въпреки всичко останахме един с друг. Дори вече с гордост мога да кажа, че това е най-дългата връзка в живота ми. Лошото е, че не съм сигурна дали ще е последната… Човекът е страхотен, разбираме се, обича ме, докосва ме така както никой друг не ме е докосвал.. всичко на пръв поглед е идеално, но нещо ми липсва.. несигурна съм… На такъв етап съм от живота си, че вече искам семейство, дете… Искам да живеем заедно, самостоятелно… а на този етап просто няма как да се случи… и ден след ден тъпчем на едно място.. А той не предприема нищо и това ме дразни! Знам, че иска същото, което искам аз, но няма вълшебна пръчица, с която да изпълни всички мои желания и капризи…. Явно трябва да се примиря с много неща ако искам да останем заедно!

В работата нещата са сравнително добре! Висях малко на косъм и не се знаеше дали ще остана на работа или ще бъда съкратена и си имах доста притеснения, но за мое голямо щастие останах. Има леки промени, но те са за добро и се справям. През 2015 г. се наложи да взема и първия си болничен, но не беше нищо сериозно, грипът ме беше повалил. Преди месец-два пък се бях сринала психически, имах не много приятни ден-два, в които си поплаках доста и колегите ( а и не само те) станаха свидетели на сълзите ми, но.. всичко премина бързо.. и се надявам да е забравено и втори път да не ми се случва! Дано вече съм по-силна и в трудни ситуации да реагирам по-адекватно, а не така…

Искрено се надявам и моля и през новата година да остана на работа! Все пак това е всичко, което имам, всичко с което се гордея, всичко за което се боря и всичко, което искам… Не ми се започва на ново място, не ми се започва от нулата.. Доволна съм от работата си и дори трябва да започна повече да я ценя и повече да се раздавам, защото напоследък май не я вършех кой знае колко добре.. някак мотивацията ми липсваше, предвид новите обстоятелства.. Лошо е, когато свикнеш на хубаво, нещата да станат по-трудни и не толкова розови..

А иначе хубавите моменти от 2015 г. , които ще запомня са свързани с пътувания. Имах удоволствието да съм на няколко страхотни екскурзии, също така лятото ходих два пъти на море. А това определено ме зареди положително!

А сега идва моментът, в който да кажа какво искам да ми се случи през 2016 г. Списъкът този път е доста голям! Искам доста неща да ми се случат, доста неща да постигна… и така като гледам предишните си равносметки, които съм писала през изминалите години… всичко, което съм си пожелала за новата година ми се е случило… сега трябва да бъда много внимателна какво ще си пожелая, защото най-вероятно със сигурност ще се случи! J

Ммм, пълна съм с планове и мечти за новата 2016 г.

На първо място, разбира се, искам да съм много здрава, за да мога да постигна всичко, което желая! Здравето си го пожелавам не само за мен, а и за всички мои близки!

На второ място- да остана на работа!

Иска ми се пак да имам шанса да посетя места, на които досега не съм била… екскурзии и задължително моренце! 

Да не ми липсва любов! Да обичам и да бъда обичана! Да ми носи само положителни емоции и спокойствие! Ииииии, може би към края  на 2016 г. вече нещо по-сериозно в личен план……. Бебче може би!