Блогрол
Постинг
28.03.2015 19:53 -
:):
Автор: dusha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5593 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2015 17:56
Прочетен: 5593 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 31.03.2015 17:56
Времето лети ли, лети.. Имам чувството, че с всеки изминал ден все по-бързо и неусетно минава животът!!!
Аз ли? Аз съм си все същата.. Все още правя дребни, глупави грешки... Все още съм едно голямо дете.. Все още съм несигурна.. Все още редовно се питам щастлива ли съм? Не заслужавам ли повече??? Все още редовно плача и ме боли.. боли ме от дребните неща, от студените и лоши хора, от несправедливостта, от наглостта.... Все още съм в родния си град! Все още съм на същата работа! Но въпреки всичко, явно все още има какво да ме държи тук! Все още намирам сили сутрин да се събудя с усмивка, търся доброто в хората, гледам да страня от интриги и клюки.. Живея си в собствен свят, в който допускам все по-малко хора! Все още отивам на работа с желание! Все още вярвам в любовта!
И като се замисля- всъщност съм щастлива! Имам всичко! Имам много повече от други хора.. И трябва да съм благодарна!!! Но за съжаление тези неща ги оценяваме, когато загубим нещо..
Тази година не започна кой знае колко добре... Особено щом е белязана със смърт.. Няма нищо по-лошо от това... да загубиш някой завинаги... и повече да не го видиш!!! А да си можел да му дадеш много... да го направиш щастлив..
След като чух думичката "почина" и то така внезапно и неочаквано... нещо в мен се пречупи... Сякаш израснах.. осъзнах толкова много неща... Започнах да се обвинявам, че бях несправедлива.. и точно, когато трябваше да бъда силна, аз рухнах здравословно. Наложи се да взема първия болничен през живота си.. А това, че трябваше да остана в леглото ме натоварваше още повече... защото имах повече време за мислене!!! Е, вече съм здрава, всичко е наред! Но този човек го няма... няма и да го има! Радвам се, че все пак го познавах, макар и много за кратко, макар и бегло...
В личен план всичко е добре! В този труден момент сякаш си станахме по-близки! Друго е да знаеш, че имаш човек до теб.. друго е да има кой да прегърнеш, на кой да разчиташ и т.н. Казах и първото обичам те! Може би истинската любов не е първата, не е тази, в която те поразява от пръв поглед... истинската любов е осъзнатата! Тази, за която си готов на всичко!!!
Аз ли? Аз съм си все същата.. Все още правя дребни, глупави грешки... Все още съм едно голямо дете.. Все още съм несигурна.. Все още редовно се питам щастлива ли съм? Не заслужавам ли повече??? Все още редовно плача и ме боли.. боли ме от дребните неща, от студените и лоши хора, от несправедливостта, от наглостта.... Все още съм в родния си град! Все още съм на същата работа! Но въпреки всичко, явно все още има какво да ме държи тук! Все още намирам сили сутрин да се събудя с усмивка, търся доброто в хората, гледам да страня от интриги и клюки.. Живея си в собствен свят, в който допускам все по-малко хора! Все още отивам на работа с желание! Все още вярвам в любовта!
И като се замисля- всъщност съм щастлива! Имам всичко! Имам много повече от други хора.. И трябва да съм благодарна!!! Но за съжаление тези неща ги оценяваме, когато загубим нещо..
Тази година не започна кой знае колко добре... Особено щом е белязана със смърт.. Няма нищо по-лошо от това... да загубиш някой завинаги... и повече да не го видиш!!! А да си можел да му дадеш много... да го направиш щастлив..
След като чух думичката "почина" и то така внезапно и неочаквано... нещо в мен се пречупи... Сякаш израснах.. осъзнах толкова много неща... Започнах да се обвинявам, че бях несправедлива.. и точно, когато трябваше да бъда силна, аз рухнах здравословно. Наложи се да взема първия болничен през живота си.. А това, че трябваше да остана в леглото ме натоварваше още повече... защото имах повече време за мислене!!! Е, вече съм здрава, всичко е наред! Но този човек го няма... няма и да го има! Радвам се, че все пак го познавах, макар и много за кратко, макар и бегло...
В личен план всичко е добре! В този труден момент сякаш си станахме по-близки! Друго е да знаеш, че имаш човек до теб.. друго е да има кой да прегърнеш, на кой да разчиташ и т.н. Казах и първото обичам те! Може би истинската любов не е първата, не е тази, в която те поразява от пръв поглед... истинската любов е осъзнатата! Тази, за която си готов на всичко!!!