Не вярвам много в магии и разни такива, но.. Имам чувството, че съм прокълната!!! .......... Да не ми върви в любовта!!! Да не мога никога да и се насладя както трябва........ докато я спечеля -да я загубя........ и то аз да я разкарам........... що за човек съм??!! 
Понякога не мога да се понасям........
Аз себе си не мога да обичам, че някой друг ли???
Толкова съм трудна.... за обичане и разбиране............... 
Чак не знам мъжете какво са намирали в мен........... може би са се заблуждавали, че съм много добра, тиха, скромна.... от изчезващ вид..... различна........... и добра, в онова, което те най-много обичат......... То на мъжете малко им трябва........ да са нахранени и задоволени и са доволни от живота!!! Но с мен не е така............ Хем бягам от любовта и се правя, че нямам нужда от нея, хем жадувам за внимание, любов, близост... от една думичка на човека до мен може да ми рухне перфектното настроение... В любовта за мен е важно всичко... от най-малкия детайл до най-големия! Знам, че нищо не е перфектно и идеално, но в любовта искам всичко да е идеално, а ако не е, то по-добре да я няма!!! 
Казвам, че Св. Валентин не ме вълнува, че е ден като ден и т.н., но в същото време вътрешно в мен ми се иска на този ден поне веднъж в живота си да бъда щастлива, влюбена, обичана, обичаща и да прекарам един страхотен и запомнящ се ден! 
Да, имам човек до себе си, заедно сме и уж сме щастливи...
И през изминалите години на Св. Валентин съм имала някой до себе си, но пак съм се чувствала някак неудовлетворена... Може би на този ден си давам сметка какво всъщност искам от една връзка, какво получавам, какво давам аз... И обвинявам човека до себе си за моята некадърност или неспособност да обичам.... За мен все другия ми е виновен, все в другия нещо не е наред... А в мен?? 
Успях да съсипя и таз годишния Свети Валентин! Аз! Защото можеше да имам точно това, което аз исках, което аз желаех, но уви......... Развалих всичко....... Трябваше да се леят сълзи от моя страна... да се човъркат рани, да се създават нови....... Трябва да ми е гадно и това е!!!
Утре може би ще си продължа темата... Може би, а може би не... Много неща ми се иска да напиша.... поне тук съм искрена със себе си.... и понякога след време ми е от полза да прочитам размислите си............. 
А сега си лягам...... С надеждата, че от утре ще съм по-добра......... И вярвам, че това, което искам и заслужавам някой ден ще го получа!!!! Знам го!!! 

Е, щом си оптимистка, значи всичко ще е ОК. :)