Блогрол
Постинг
09.11.2014 22:22 -
:)
Напоследък съм започнала все по-рядко да пиша тук.. Почти спрях да влизам и в онези мои любими сайтове за запознанства.. Та дори все по-малко стоя и във фейсбук.. Явно реалния живот започва да измества виртуалният, което е добре!!!
Иначе покрай мен няма нищо кой знае какво ново и интересно....
Работя си.. Има ядове от време на време, но това е нормално!
В любовен план всичко е добре! Неусетно мина една година от както влезе в живота ми.. В началото не го исках. дърпах се, отказвах срещи, бях безразлична... Но все пак му дадох шанс и не съжалявам! Ако не се беше появил преди една година, животът ми сигурно щеше да е още по-скучен и най-вероятно още щях да бъда сама! Докато с него определено се чувствам добре! Не мога да кажа, че съм влюбена, защото може би не съм.. Просто не е голямата ми любов, няма искри в очите, няма силна тръпка... Понякога дори съм доста безразлична, но въпреки всичко той е важен за мен! Страхотен е.. За една година не чух и една лоша дума, а съм му давала поне десет пъти повод да ми тегли една майна! Има голямо търпение, спокоен е, уравновесен, умен, внимателен, досетлив, нежен, мил, добър.. Притежава много добри качества... всички, които винаги съм търсела и искала! Дори не пуши и не прекалява с алкохола! Изобщо ми е голяма душичка! Обичам да съм в прегръдките му, защото се чувствам някак си спокойна... Обичам да ме целува, защото го прави с невероятна страст и във всяка една целувка влага много чувство! Само ме е страх да не го нараня... да не го заменя с друг или нещо такова... защото се познавам що за непостоянна съм... на няколко пъти без малко да се разделим... заради моето безразличие, моите предразсъдъци и т.н. Като цяло връзката ни е леко сложно! По-скоро аз я правя сложна... Защото семейството ми и приятелите ми го приеха, но сякаш аз не мога да го допусна на 100% в живота си, в сърцето си... А той го заслужава... определено го заслужава! И това на колко е години и как изглежда е все тая! Важно е отношението му към мен и как ме кара да се чувствам!
Гадното е само, че няма къде да живеем... сами!!! Защото на мен определено ми се иска да сме самостоятелни, но засега няма как да стане... И я караме още малко като учениците, но... няма как!
Иначе покрай мен няма нищо кой знае какво ново и интересно....
Работя си.. Има ядове от време на време, но това е нормално!
В любовен план всичко е добре! Неусетно мина една година от както влезе в живота ми.. В началото не го исках. дърпах се, отказвах срещи, бях безразлична... Но все пак му дадох шанс и не съжалявам! Ако не се беше появил преди една година, животът ми сигурно щеше да е още по-скучен и най-вероятно още щях да бъда сама! Докато с него определено се чувствам добре! Не мога да кажа, че съм влюбена, защото може би не съм.. Просто не е голямата ми любов, няма искри в очите, няма силна тръпка... Понякога дори съм доста безразлична, но въпреки всичко той е важен за мен! Страхотен е.. За една година не чух и една лоша дума, а съм му давала поне десет пъти повод да ми тегли една майна! Има голямо търпение, спокоен е, уравновесен, умен, внимателен, досетлив, нежен, мил, добър.. Притежава много добри качества... всички, които винаги съм търсела и искала! Дори не пуши и не прекалява с алкохола! Изобщо ми е голяма душичка! Обичам да съм в прегръдките му, защото се чувствам някак си спокойна... Обичам да ме целува, защото го прави с невероятна страст и във всяка една целувка влага много чувство! Само ме е страх да не го нараня... да не го заменя с друг или нещо такова... защото се познавам що за непостоянна съм... на няколко пъти без малко да се разделим... заради моето безразличие, моите предразсъдъци и т.н. Като цяло връзката ни е леко сложно! По-скоро аз я правя сложна... Защото семейството ми и приятелите ми го приеха, но сякаш аз не мога да го допусна на 100% в живота си, в сърцето си... А той го заслужава... определено го заслужава! И това на колко е години и как изглежда е все тая! Важно е отношението му към мен и как ме кара да се чувствам!
Гадното е само, че няма къде да живеем... сами!!! Защото на мен определено ми се иска да сме самостоятелни, но засега няма как да стане... И я караме още малко като учениците, но... няма как!
