Скоро не съм писала.. Отминаха притесненията и проблемите!!! Всичко е наред!!! Все още сме заедно!!! Сякаш аз се примирих... просто започнах да свиквам с него!!! Не го чувствам като любов, не съм влюбена, но пък ми е добре с него!!! Много по-добре отколкото да бъда сама!!! Друго си е да имаш човек до себе си!!! А още по-хубаво е, когато той е мил, добър и точен!!! Всъщност като се замисля той е точно това, което търся!!! Отговаря на всичките ми изисквания с малки изключения!!! Единствено голямата разлика в годините ми пречи... Редовно наум се ядосвам и си казвам: "Ех, защо не е малко по-млад!!!" Ако беше на 30-35 г. нещата сигурно щяха да бъдат по-различни!!! А сега още ме е срам да кажа, че съм с него... Карам ден за ден, пък каквото стане.. а то всеки ден се виждаме и май прекалено много свикнахме един с друг!!!