Да, имаше вече и сълзи.. имаше черни мисли и гадни думи... "Не знам какво искам.... не знам дали те искам... май е по-добре да спрем... " Кого ли лъжа?! Да, наистина не е принцът, който може би чакам... но е много повече от него!!! Държи се страхотно с мен!!! Нарича ме с най-хубавите имена.. Харесва ми да го прегръщам!!! Харесва ми, когато ме целува... Какво сме виновни, че сме се родили в различни десетилетия??? Да, аз приличам още на ученичка, а той вече има някоя и друга бръчка, някои друг бял косъм.. И може би отстрани изглеждаме като баща и дъщеря, но какво от това?!!! Този път мисля да поставя на първо място себе си и леко да бъда глуха другите какво казват... Докато е все така мил с мен и докато всичко ми носи удоволствие не трябва да се отказвам!!! Грешка ще е ако се откажа...!!!