Тази вечер се видяхме за втори път! Беше приятно! Нямаше чак тръпка, но ми беше хубаво! Беше ми хубаво да слушам милия му и тих глас! Беше ми приятно и да го гледам, въпреки че не виждах точно това, което исках да видя.. не е принцът, за който си мечтая и чакам, но е много повече от това! В погледа му виждам, че съм важна за него, че не е безразличен! Но вътрешно се боря със себе си.. с предразсъдъците си! С това какво ще кажат всички хора!!! Трудно ми е още да се отпусна..! А и не знам дали толкова ми пука за мнението на хората, колкото за моето собствено мнение! Винаги съм била против голямата разлика във възрастта! Това ме мъчи най-много! Пустите цифри, пустото егн-е! Не мога да си позволя да бъда с него!!! Въпреки че последните дни не спирам да мисля за него! Дали е любов не знам! Едва ли е! То моите увлечения не траят дълго! Затова и не искам да го нараня! Не го заслужава! Не искам да му давам напразни надежди, но в същото време си играя с огъня! Някак си нещата започват да стават сложни... Друго си е само да си разговаряте сладко, сладко във фейсбук и друго е да се гледате очи в очи! Последното, което ме попита и каза тази вечер беше: "Раздвоена си"......... "Нормално да е така". Не знам дали наистина ме разбира.. То всъщност каквото е при мен, такова е и при него.. защото разликата във възрастта ни е една и съща за двамата... и това какво ще кажат всички засяга и него! Но той поне сигурно има по-голямо желание да опитаме! Все пак той ме намери, той ме е харесал.. А аз.. аз не знам! Объркано ми е!