Всичко между нас беше просто флирт, но защо ли още си мисля за него?! Избягвам местата, на които мога да го видя, но в същото време ми се иска пътищата ни и погледите ни отнова да се засекат.. Дали ще си кажем нещо? Или ще се разминем като непознати.. все едно нищо не е било!!! А беше хубаво... Беше хубаво въпреки всичко!!! Въпреки че е.......!!! И въпреки това, което казват другите.. Да, знам какъв е! И какво от това?! В онзи момент с мен... не беше точно така!!! Усетих го.. в погледа му! В мълчанието му!!! В целувките му...!!! Но аз прецаках всичко!!! Може би за добро!!! Защото сега щях да го проклинам, да се чувствам използвана и т.н. Не всичко е секс!!! Не той е най-важен!!! По-добре да запазя спомените от вечерта ми с него... макар и за кратко...!!! А сега дори дрехите, с които бях ми напомнят за него... Дрехите, които докосваше той!!! Хубаво беше, но за кратко!!! Ей така малка тръпка.. без чувства и без мислене... Просто така се случи, но май остави следа....  Странно ми е- за три години отблъснах толкова много мъже, стойностни, хубави, добри... За него ли се пазех, хаха! Ужас! Но пък си получих своя урок!!! И се замислих за много неща!!! И някак си усмивката ми се върна!!! Въпреки всичко!!! 

 

Срещнете се и говорете. Важно е хората да споделят какво чувстват. Никога не се знае дали няма да се разминем с голямата си любов зради малко повечко срам ;)))