Стига ми, че се изпокарах и със сестра ми заради един мъж! Който уж тя ми хвалеше и тикаше в ръцете, но всъщност нещата бяха малко по-специфични! Но и това преживях!
А сега.. след толкова време самота и търсене на правилния, подходящия и нормален мъж попадам на… изненада! Такава развръзка не съм очаквала! Всъщност вътрешно и подсъзнателно точно това исках! Не ми се случва за първи път да си помисля нещо и да го получа рано или късно!
Каква е случката..
И друг път съм писала за това момче! Познаваме се още от ученици, бегло! Беше направил мил жест за мен и го бях запомнила. Тогава също ми беше един период на самота и се позаглеждах в него, но една съученичка нещо ми се присмя като и споделих и до там беше! Минаха много години, не се бяхме виждали.. Засякохме се в един сайт, разменихме си скайп, фейсбук и започнахме да си пишем! Момчето беше много настоятелно, искаше да излезем, но аз все отказвах или отлагах! И така почти две години! Накрая се съгласих и излязохме! Малко не е мой тип- говоря цялостно не само за външност! Добър човек е, но някак си не можахме нищо да си кажем! Мълчахме си цял час, а след това продължихме с виртуалната комуникация. Излязохме и втори път, но без да ме предупреди къде отиваме и при кого… Запозна ме с някой.. не искам да споделям точно какъв му се пада, но доста близък! Приятел, братовчед, баща, брат… все тая каква е връзката между тях, защото преди всичко са си много близки и много се разбират! На мен още като ни запозна ми допадна този човек! Дори ми минаха разни мисли през главата, но само толкова! Тази среща се оказа последна, защото „моя“ човек отиде в чужбина! Тук да отбележа, че между нас нищо не е имало! Да, той явно има някакви намерения към мен.. и чувства.. намеквал ми е разни неща! Но и не ми се е обяснявал в любов или директно да иска нещо от мен! Докато сега е в чужбина си пишем редовно! Но пак нищо специално.. Като цяло комуникацията ни е скучна и кратка! Колкото да не се забравим! Веднъж ми каза: „Ако искаш излезе с………… (този, с който ме запозна). Чак се изненадах! Не знам и защо ми го каза! Даде ми неговите координати.. Добавих го във фейсбук! И съответния човек сам ме потърси и предложи да се видим! Няколко пъти отказвах, защото ми изглеждаше тъпо и долно! Как така! Та той му е………..! Но и той се оказа доста настоятелен! И нямаше как да откажа! Излязохме една вечер… И си прекарах доста добре! Направо бих казала, че и двамата бяхме забравили за неговото съществуване и затова кой ни запозна!!! Приказвахме си, смяхме се! Изобщо доволна останах от срещата! Той също ми каза, че е прекарал много добре и иска да се видим пак! Държеше дори да ме докара до у дома и да види точно къде живея! Защо не знам? Но не мисля, че срещата ни беше просто среща.. Имаше нещо в погледа му, както и в моя.. Дори не смеех да го гледам в очите! Избягвах погледа му, защото усещах как започвам да се увличам! След тази среща чувствам, че започвам да откачам! Постоянно мисля за него.. сънувах го! Изобщо…….. И хванах телефона и си уредих още една среща с него! Искам да си изясня чувствата.. Искам да видя дали и този път ще остана очарована или пък ще се разочаровам, ще размисля, ще си кажа дотук и повече няма да се видим! Но ме е страх, че нещата ще се усложнят.. Ще вземем да си станем много близки, а не трябва!!! Недопустимо е! Скоро си идва…………. Другия… за който всъщност трябва да мисля!!! Горкичкия… ако разбере какви ги вършим с…….. ще е много наранен! Не искам да го наранявам, прекалено много го уважавам, но и не мога да заповядам на чувствата си!