Мисля си.. дали времето ме е променило?! Дали съм си все същата? Онова плахо момиче.. Поглеждам се в огледалото- същата съм си, а някой казват, че съм се променила.. Е, да, може би съм качила 4-5 кг., но пак съм си аз.. Предпочитам да гледам огледалото, отколкото календара.. Не ми се иска да повярвам, че е 2013 г. Само ако можех да спра времето.. 
Опит.. Дали опита през годините ме промени или май пак съм си същата.. Имам чувството, че правя старите си грешки.. Жадувам за промяна, но всъщност нищо не правя! Преди поне бях смела, а сега съм страхлива! Залагам на сигурното! Дори вече не си правя планове.. Може би очаквам да се случи чудо! Загубих и надеждата си.. Въпреки, че тайно се надявам за разни неща... Всичко ми изглежда толкова сложно, а всъщност е лесно.. Всичко зависи от мен, но не предприемам нищо... Да си зрител е по-лесно! Страхувам се да мечтая, защото знам, че мечтите ми трудно ще се сбъднат.. 
Понякога страня от хората.. Дразнят ме, задушават ме! Не искам да виждам и чувам никой.. Дори най-близките си хора чувствам като ужасно далечни...
Самотно ми е, но сякаш започвам да обичам самотата си... Самотата и тишината... няма по-хубаво нещо от това.. Всъщност има- свободата! Но напоследък не се чувствам свободна.. Като птиче в клетка съм... Е, клетката ми вече е отворена, но аз не искам да "излетя" от нея... И там съм си добре... Но все някога ще излетя... само да събера смелост и решителност!!! А може би чакам някое птиченце да дойде да ме покани да се поразходим.. и да ме отведе в неговата клетка... където не съм убедена, че ще съм щастлива, защото там ще загубя свободата си...
Да, знам, че не знам какво искам- от това си патя и затова сега съм сама и нещастна... 

Самотата е свобода.

Така е! Свобода, но и тъга...