Днес денят ми беше страхотен! Малко бягство от сивото ми и скучно ежедневие.. Не знам защо, но когато съм там винаги съм щастлива.  Обичам всяко кътче на този град! И много ме е яд, че не останах да живея там! Дори като вървях по пътя наум си казвах: "Господи, какво трябва да направя, че да заслужа да живея тук?" Всъщност много добре знам какво трябва да направя... Да рискувам, да напусна сигурната си работа, да си събера багажа и да отида там.. Но още нямам смелост! Може би не е дошъл момента! Но съм сигурна, че един ден ще живея там!!! 
А днес се любувах на всяко нещо там.. Ех, спомени, спомени...
Имах работа до университета. Ходих до библиотеката да търся литература за дипломната си работа. Чак не ми се тръгваше от там.. И се питам защо не я посещавах по-често, когато бях студентка.. 
Не исках и да си тръгвам от университета... Като знам колко хубави мигове съм имала там.. И на колко интересни лекции съм присъствала, ех... Обикалях като луда и си търсех какво да правя, за да удължа престоя си там... Ходих до тоалетна, ходих до книжарницата.. А точно днес течеше и записването на студенти и беше пълно с млади и хубави хора! Така им завиждам... как искам да съм на тяхното място!!! Но всичко е минало и няма връщане назад! Дори магистратурата си завърших вече!!! А причината да я запиша беше най-вече това- да имам повече поводи за посещение на града. 
След това денят ми продължи с разходка в парка.. А след това имах една среща! Хм! Засега ще се въздържа от коментарите, плановете, очакванията и т.н. Но си го бива! Поне не останах разочарована! Което си е нещо! 
След срещата се разходих по магазините, напазарувах си това-онова! Седнах на любимото си заведение със страхотна гледка.. Поръках си биричка и нещо за ядене и толкова хубаво ми беше, че съвсем не ми се тръгваше!!! Нищо, че бях сама, все пак бях там и бях щастлива!!! Но за съжаление вече съм си в моето легло и се завърнах към гадната си реалност!!!