Винаги съм искала да бъда невидима и да чувам какво хората си говорят за мен! Или поне каквото имат да ми казват да ми го кажат в очите, а не зад гърба ми! Просто така, да знам мнението им, как ме приемат, как ме виждат, къде според тях греша и т.н. 
Е, те хората са казали да внимаваш какво си пожелаваш, че понякога се сбъдва...
Последния месец имах това "удоволствие". И хич не съм доволна... Защото не чух нищо добро... Това, което предполагах се оказа истина... Не е нещо ново за мен, знам си го, но все пак ме заболя.. Истината определено боли! А и по този начин... така директно и нападателно... дойде ми в повече! И то не от един човек, а от доста... Дори от хора, които изобщо не очаквах, а какво остава за другите... 
И за пореден път си казвам- Доверие на никой! Та дори и услуги на никой... Нито пък добро... Защото човек от добротата си пати!!! Човек сам се ражда и сам си умира! И пътя си извървява сам... Всички са само познати......... А и точно тях никога няма да приема като приятели!!!