Рядко ми се случва да се загледам в някой ей така на пътя.. А още по-рядко се случва да ми хареса! Преди няколко седмици бях в моя любим град на разходка.. С пълни чанти в ръце, с подаръци за Коледа си чаках автобуса на спирката.. Имаше доста хора, но един мъж ми направи впечатление.. Може би заради отличителните белези и слабостта ми към "това различие" (говоря за професията, все такива ме влекат от както се помня). Млад, красив.. огромен чар имаше в него! Не спирах да го гледам.. От време на време и той ме поглеждаше и погледите ни се засичаха, но само толкова.. А аз оглеждах всеки един детайл в него.. Какво хубаво лице, какви дълги мигли, какви пленителни очи, какви големи и сочни устни /създадени само за целувки/. Гледах го и си мечтаех.. Гледах го и се питах-не заслужавам ли и аз такъв сладур? Искаше ми се да го познавах... да беше мой.. Но само го гледах мълчаливо.. Какво да кажа? Та той няма да ми обърне внимание и нямам никакъв шанс с него..
Ето, че атобусът му дойде.. Той се качи, а аз продължавах да не откъсвам очи от него докато не се изгуби в далечината..
Спрях с мечтите, защото бях наясно, че може би повече никога няма да го видя..
Но в съзнанието ми остана и започнах да го издирвам! Да, на пръв поглед беше мисията невъзможна.. Как да го намеря в този голям град! Не знаех почти нищо за него.. Освен какво може би работи и къде може би живее..
Започна се едно разпитване.. едно търсене! Всеки казваше- не знам.. Не го познавам..
Но един познат ми го издири..
Намерих го и го добавих във фейсбук!  Веднага си станахме "приятели". Започнах да разглеждам снимките му... Да, той беше! Същият красавец! Разглеждах снимка след снимка и хоп.. попаднах на едни снимки, които хич не ми харесаха! Беше женен и има бебе на няколко месеца! Така е.. казах си.. Всички хубави и свестни мъже вече са заети! Жалко... 
Той също разглеждаше снимките ми и хареса няколко.. Не знам дали ме помни коя съм.. Оная дето толкова настоятелно го зяпаше.. Но дори получих писмо от него! Той първи ми писа.. О, не е пишело: "Сори, мацка, зает съм, не се надявай"! Точно обратното.. Искаше ми телефония номер, да сме се чуели.... Гледах и не можех да повярвам на очите си! Какъв телефон ми иска тоя? Какво иска от мен? Та той от няколко месеца е женен и има бебе? Нима толкова рано му е писнал семейния живот? 
Поредния бройкаджия явно.. Поредния курварин и женкар! Горката му жена.. И дори не знае коя съм и какво всъщност искам от него (ако освен наистина не ме помни) но иначе мога дори да бъда приятелка на жена му.. А той толкова бързо да се предлага.. Падна ми в очичките.. И красотата му рухна.. Странно как не съм забелязала най-важния детайл, когато го оглеждах... Халката! 
Отговорих му... Че жалко, че толкова рано се е оженил (на моите години е)
А той продължи да настоява да си дам телефония номер.. Е, няма да си го дам! Все още си имам някакво достойнство! И не се занимавам с женени мъже.. Не ми се разбиват семейства.. Да, то ако не съм аз, друга ще се възползва от него, но не ми пука!
Както винаги попаднах на неподходящ!!! Чудя се кога и аз ще срещна нормален мъж!!! Те много хора са нормални, но за мен нормалния е- себеподобен на мен! :) Да си приличаме по много неща... на първо място да е сам- да не е женен, да не е обвързан, да няма деца! Да не е женкар! Да е средно интелигентен, образован, с нормална работа, с нормален външен вид, добър по характер, по възможност да не пие и да не пуши! Толкова ли много искам? :)

Точно така е, душичке, чуй се първо с него и разбери що за човек е. Освен ако не те е страх, че може да се влюбиш- но, все пак, опитай!!!

Аз, разбира се, съм потресена също като теб. Не си ми я разказвала тази история, но определено съм предубедена към господина. Що за мъже са това? :(