Толкова бързо и неусетно лети това време, че вече се плаша.. Зачетох се в една своя тема от септемри, когато съм започнала работа, а вече е месец май! Минаха 8 месеца и съм с малко смесени чувства.. Договорът ми е към своя край и не се знае дали ще ми бъде подновен! Но и в двата варианта ще бъде за добро! Малко или много свикнах! Доволна съм като цяло! Много добре ще е да остана още 1 година тук и да запиша магистратура! А от друга страна ще е много по-добре договорът ми да не бъде подновен и да имам шанса да си търся работа в други градове.. Тук в родния си град каквото и да правя, просто не се чувствам щастлива и това е.. Да, точно сега имам всичко! Откъдето и да го погледнеш е идеално! Не съм на квартира, а у дома сега ме глезят повече от всякога.. винаги ми е наготвено, всичко е нагласено, не правя нищо и чак започвам да се мразя колко мързелива съм станала! Работата ми е на няма и 5 минути от у дома! Получавам си заплатата редовно, харча си я за каквото ми кефне! Изобщо живея си живота и то доста добре! А Колегите.. с около 20 г. са по-големи от мен, но пък се разбираме идеално, отнасят се много добре с мен, помагаме си, когато трябва, дори идват с мен по магазините и ме съветват какво да си купя :) споделяме си, въпреки че съм сигурна, че говорят и зад моя гръб, но не ми пука.. Каквото и да казват, вярно е! Но ми се иска да ми го кажат в очите, а не да го говорят зад гърба ми, за да мога да го коригирам по някакъв начин, но нищо.. Всичко е ОК, но тук се чувствам много самотна и малко като в затвор.. Трябва да се съобразявам с всеки и с всичко! Липсват ми безгрижните студентски години! В които бях свободна във всяко едно отношение и до голяма степен самостоятелна, докато тук........ Трябва нещо да се промени! Но ще видим какво ми е подготвила съдбата! :)

толкова ли е малък?

О, до София нямам никакво желание и намерение да идвам! Друг град ми е фаворит! :)