Май в живота няма пълно щастие.. Тъкмо всичко ще се подреди, ще се почувстваш мъничко щастлив и идва силна буря и разрушава всичко..

Тази година е доста успешна и щастлива за мен. Още от самото начало. Дипломирах се успешно, с отличен успех, одобриха ме за европейска стипендия, отидох на море, починах си, чувствах се щастлива и всичко си беше ОК. Докато не се зададе буря.. И сякаш всичко от тогава тръгна наопаки. Първо страхотен семеен скандал. Бях обвинена за нещо, за което нямах (много) вина. Опитах се да се защитя- стана по-зле! От едно нищо стана голям проблем! Но цял живот премълчавам болките си, позволявам да ме тъпчат, не изказвам мнението си, но вече ми писна! И накрая- пак аз виновната за всичко! И хем другите виждаха, че аз съм права, разбираха ме, но не.. Сякаш се страхуваха да ме защитят! „Ти си виновна за всичко, заради теб еди си какво... „ Толкова ми кипна, толкова болно ми стана, сълзите се стичаха по мен, изпаднах направо в истерия и започнах да викам, че щом им преча ще се хвърля отнякъде и да ме няма! Не, че съм го мислела на сериозно, не си заслужава просто заради този човек да погубвам моя си живот! Но точно тогава определено не ми се живееше.. Не можех да си намеря място! Не можех да се успокоя! Цяла нощ плаках! Но след няколко дена се нормализираха нещата! Колко са се нормализирали не знам- с тоя човек от тогава не си говорим, нито пък ще забравя думите му и тежките му обвинения и обиди! Но сега не сме под един покрив, не сме се виждали от тогава и всичко е някак по-спокойно.

Няколко дни след това се появиха здравословни проблеми. Отказвах да отида на лекар, но болките продължаваха с дни и не спираха и за миг. Нямаше как, колкото и да мразя болниците, лекарите, хапчетата и всичко свързано с тях, трябваше да отида! Личният ми лекар ми постави доста тежка диагноза (предполагаема), заговори ми чак за операция и без дори да ме пита направо ми връчи направление за специалист, също ми пусна и пълни изследвания. Аз стоях и не можех да повярвам! Не можеше да е вярно! Защо на мен, защо сега?! Ами ако е истина?! Ами ако се окаже нещо наистина сериозно?! Ами ако не мога да имам деца!? Какви ли не такива черни мисли минаваха през главата ми! Но в същото време не се отчайвах! Гледах да мисля положително, молех се всичко да е наред, вярвах, че е наред! То нямаше и много време за мислене! Веднага си направих пълни изследвания, а след това вече лежах на леглото и ме преглеждаха с ехограф.. Тръпнех и очаквах думите на доктора! „Няма нищо, моето момиче, всичко е наред!” И това ако не е щастие! Причината за болките и проблемите се намери. Взеха се мерки, но е къде- къде по-леко и незначително от диагнозата, за която се съмняваха! Олекна ми и сега съм много по-спокойна! Надявам се и за напред всичко да е ОК.

Както казах в началото- дипломирах се, свърши се вече със сладкия живот. Сега се започна с голямото лутане и търсене на работа. Оказа се по-трудно отколкото предполагах търсенето на работа по специалността! Засега подадох на три места, на двете ми отказаха като директно ми казаха, че си имат техен човек. Остава надежда за третото място, което дори е най-хубаво и дано станат нещата там! Утре ще си подавам документите на още едно място! Надявам се да излязат още свободни места! Вярвам, че все някъде ще стане! Такова усещане имам! Дано не ме разочароват! Пък и да не стане сега, нищо- важното е, че съм здрава! Планувам да запиша магистратура, но и за нея още не е сигурно! Като цяло на този етап нещата са добре, надявам се да станат още по-добре! Измислила съм си и много полезно занимание, което засега върша с желание, дано не се изпари твърде бързо!