Не мога да обичам, студена съм, безразлична съм, никой не ме трогва.. Лъжи! Кого ли заблуждавам?!
7 години не мога да го забравя! 7 години и все още е в сърцето ми! Чувствата и копнежа ми към него са така както първия ден, в който го видях и пожелах..
Трудно беше да го спечеля, да го имам, да бъде само мой.. И невъзможно да го задържа..
Толкова щастлива бях! Никога няма да забравя целувките му, прегръдките му.. Макар и да бяха само няколко..
Докато го „хвана” и ми се изплъзна.. Уж беше любов, уж казваше, че ме обича.. Така и не разбрах какво стана, каква беше причината да ме избягва.. 2 месеца се изгуби, не отговаряше на обажданията ми, а след това ми прати само смс: „Не може повече да бъдем заедно, не се сърди”. Толкова много го обичах, че не можех да му се сърдя.. Колкото и да исках да бъдем заедно ми беше ясно, че вече не можем.. И продължих напред.. Без него!
Започна се дългото лутане, грешките, „неподходящите” мъже.. Постоянно идваше и си заминаваше някой от живота ми.. Тях ги забравях, но него не..
Надявах се да го срещна някъде. Достатъчно ми беше само погледът му, присъствието му, за да видя дали сърцето ми ще трепне пак..
Последно го видях преди 4 години. За секунди.. И от тогава нищо! Не знам къде е, с коя е, как е.. Търся образът му и частица от него в някой друг.. Но така и не го открих.. С времето мислех, че съм го забравила, все пак доста преживях.. Доста връзки имах, в които обичах и дори май не съм се сещала за него, но... Остана ми тръпка за цял живот! Някаква неизживяна любов, неконсумирана, не много споделена.. Обвинявах времето, съдбата.. Че ни срещна твърде ранно.. Но дали преди 7 години или сега, не мисля, че щеше да има огромна разлика.. Може би щях да допусна същите грешки- нямаше да мога да го задържа!
Така и не спрях да го търся.. Постоянно се оглеждам за него, по пътищата, по които вървяхме заедно преди 7 години..
Хиляди пъти го издирвах и в интернет. Как ли не го търсих, под какво ли не име, чрез негови стари приятели, съученици и Нищо! Все едно беше потънал! А знаех, че съществува и е въпрос на време да го открия! Срещах го само в сънищата си и никъде другаде..
На 5 юли тази година, точно след 7 години от първата ми целувка с него, получих странно предложение за приятелство във фейсбук. От един, който всъщност не познавам лично, но го свързвам с моя човек от преди 7 години. Знаех, че са братовчеди, приятели, от едно село или с една дума- близки! Преди време бях претърсила профила му, за да открия моя човек, но неуспешно. А сега, след толкова много време, изведнъж получавам предложение от този?! Малко странно, но си казах, че няма нищо случайно и щом ми е предложил, трябва да приема! Дори си казах, че трябва да го питам къде е моя човек.. Но не го засякох онлайн. Тръгнах да разглеждам снимките му, с надеждата, че ще открия такива, на които е моя човек и които водят към неговия профил. Но не.. както винаги Нищо! Тръгнах отново да разглеждам списъка с приятелите му и хоп, изненада- имената на моя човек! Но няма профилна снимка.. Веднага отворих профила му. Имаше една снимка- напълно достатъчна, за да се уверя, че това е човекът, който търся и не мога да забравя вече 7 години. Но с тъга видях, че снимката е качена през 2009 година, че има едва 30 приятели и почти никаква активност, което означава, че не влиза във фейсбук! Но веднага му предложих приятелство. И от тогава нямам и минутка покой. Цяла нощ се пробуждах и си мислех за него.. Дали ще влезе скоро във фейсбук, дали ще ми приеме приятелството?! Ще го приеме- сигурна съм, само да се появи! И тогава ще му пиша, ще разбера поне къде е, а кой знае.. може и да се видим!
Стоя и гледам едничката му снимка.. Силните му и груби ръце, които ме докосваха с толкова нежност.. Не е толкова красив, но има нещо у него, нещо, което 7 години не мога да забравя! Толкова много време, а все едно беше вчера.. А можехме да бъдем още заедно.. Щеше да ми спести толкова много грешки.. Може би.. А може би е било за добро! Защото пък нямаше да съм постигнала това, което постигнах и изградих през тези години.. Но вече няма значение! Нищо няма значение.. Стоя и чакам.. Чакам да се появи! Да имам шанса да си поговоря отново с него.. Тъжна, замислена, тръпна при всяко ново известие.. Надявам се да е „ С. П. потвърди вашето приятелство”, но не.. някой е харесал моя снимка, някой ми благодари за нещо, някакви безсмислени коментари, а него го няма..
Днес се разтърсих в стария си дневник. В тетрадката, в която пишех, когато още нямах компютър, нямах блог, но имах него.. Да, обичала съм го, в това няма съмнение.. Малко се посмях на наивността си, въпреки че сега съм по наивна и отпреди спрямо него, но.. любов!
Попаднах и на някой негови смси, които ми е пращал и съм си преписала:
„Утре ще сляза в града. Постарай се да си свободна. Не мога без теб!”
*
„Котенце, не знам какво ми става, постоянно мисля за теб, липсваш ми много. Целувам те!”
*
„Ех, слънце мое, днес беше най-приятния и разтоварващия следобед. Няма да го забравя както и теб! „ 5 юли 2004 г.
*
„Аз също ще ти докажа колко те обичам. Никога няма да те забравя”
*
„Ако ме обичаш истински ми повярвай, защото няма смисъл да се лъжем. Обичкам те много”
Обичал ме много, нямало да ме забрави никога- да, да.. пълни лъжи! Той ме забрави бързо, аз него- Не! Още се опитвам, но явно не мога.. Все живея в надежди..
Днес е 7-ми, изминаха точно 7 години, дано стане чудо и днес влезе и ме добави, пък после.. каквото стане!
07.07.2011 12:59
Когато порастеш ще го забравиш, времето лекува всякакви болки.
Слава на Бога че след него вече всичко ново ми минава като пролетна хрема.
07.07.2011 15:38
Знам, че много сме се променили и дори съм сигурна, че ще се разочаровам.. Все пак тогава ми стигаше само той, погледът му, топлината, а сега искам много повече от мъжете.. Но съм длъжна да опитам..
Най-добре се обади и разпитай общите познати, тази ситуация не е нормална.
И защо да съм луда и кое не е нормалното??? Мислиш ли, че през всичките тези години не съм разпитвала?! Знаех, че живее с някаква 10 г. по-голяма от него с дете; след това, че живее във Варна.. В един момент просто си казах, че няма смисъл да ровя, да разпитвам, да го търся.. До преди 2 дена, когато се появи неговия познат и раната ми отново се отвори и любовта и спомените изплуваха..
10.07.2011 11:50
Лично мое мнение.
13.09.2011 01:28
30.01.2012 18:56
